Мъртвило-Дамян Дамянов
© Анахид Демирова All rights reserved.
© Анахид Демирова All rights reserved.
Още тогава ти простих. Насъбрало ми се беше от болни мозъци, които виждат себе си в творчеството ми, изчоплят въображаема взаимност с мен и оттам чак си я искат с принуда. Споделям тази част от грубата си реалност, защото е една от причините да не пиша и творя. Всичко написано се обръща във вреда за мен. Затова и някои от творбите ми са груби. До грубост я сведох, реалността на чувствата ми, която я задминава в пъти-ъъъ.. като пътя София-Варна и обратно.
На теб не може да ти се сърди дълго човек.
Имаш добро сърце. Поне така се усеща от коментара ти. Благодаря ти.Елиза13
„И Господ Бог създаде жената от реброто, което взе от човека, и я заведе при човека. А човекът каза:...
rumbic
Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...
Taso
Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...
Елиза13
Нахлуват мислите със липово ухание, във ноздрите на младата трева. Въздъхват тежки разстояния, прииж...