Шепот в ъгъла на храма

ШЕПОТ В ЪГЪЛА НА ХРАМА

Понякога сънят не е доплел
на едрите си куки тишината,
защото пее някъде петел
и в златна бримка изгрева премята.

Градът тогава още не жужи

и не прилича на разбунен кошер.

Ще го залеят тайни и лъжи,

събудим ли се, и ще гледа лошо.

Но  в тези мигове на ранина
окаменява всичко – мълчаливо,

и пие първи глътки светлина

денят – покълнал слънчоглед във нива!

И аз тогава се превръщам в лъч  –
единственият дръзнал да събуди
заспалите – от  спящата им смърт,
и зреещите – в ларви – пеперуди,

и просяка – душата си продал,
клисаря, гепил храмовата утвар,
и курвата – кюртирала без жал
стремежа си да стане майка утре.

Да ви спася в мисловния ви ад,
докрая страховете ви да пръсна.
Защото без надежда този свят
едва ли има право да възкръсне.