Властелинът на пейката
© Зоя Христова All rights reserved.
© Зоя Христова All rights reserved.
rumbic
Старицата реших да заговоря, онази, дето все стои сама, лицето и́ пропито от неволи – с душа, смирен...
passi0n
На теб мълча, не ме ли чуваш? И тишината може да е звук! Най-скъпо тя от всичко струва, когато споде...
Taso
Прегоря лятото... Като свлечена кожа на гущер. Хладно е, след дъждът завалял. Мирише на есен и огоря...
Dendu89
Събрах смелост да прочета точно този мой стих с призив за повече усмивки и много повече обич. Усмихн...