Blagonrava
88 results
Аз съм просто затворник във света си от плът,
преболя ме надлежно жигосана вяра.
А камбани в неделя църковно и тихо зоват,
когато, когато олтарите вече ги няма...
Аз съм пъстра и цветна, далечна икона, ...
преболя ме надлежно жигосана вяра.
А камбани в неделя църковно и тихо зоват,
когато, когато олтарите вече ги няма...
Аз съм пъстра и цветна, далечна икона, ...
740
6
Не умирай във мен, мое лято бакърено,
остани, още малко поне да посветиш.
Аз ще дойда при теб и с другарско хортуване
ще се правиме заедно на страшни поети…
Ще рисуваме думи по облачна плът, ...
остани, още малко поне да посветиш.
Аз ще дойда при теб и с другарско хортуване
ще се правиме заедно на страшни поети…
Ще рисуваме думи по облачна плът, ...
799
11
Ще ме посмееш ли със цялата ми грубост,
която като стигма ме ранява.
Отдаденост, разпъната на струни,
и нещо като обич, но от рани.
И аз ще те обичам постмодерно. ...
която като стигма ме ранява.
Отдаденост, разпъната на струни,
и нещо като обич, но от рани.
И аз ще те обичам постмодерно. ...
601
7
Аз не зная кога ще отсъствам за дълго,
с пътен лист, като бял некролог.
Някой свиден приятел, с малко тъжна усмивка,
ще подхвърли – "Отиде при Бог".
Някой може разсеян да разкаже, че някак ...
с пътен лист, като бял некролог.
Някой свиден приятел, с малко тъжна усмивка,
ще подхвърли – "Отиде при Бог".
Някой може разсеян да разкаже, че някак ...
854
12
Площадите плачат през свойте фонтани,
кълват дробовете им гълъби.
Площади - с цвета на вечерните врани,
площадите – стари и гърбави.
Вървя по челото на някой от тях, ...
кълват дробовете им гълъби.
Площади - с цвета на вечерните врани,
площадите – стари и гърбави.
Вървя по челото на някой от тях, ...
738
8
А ето, че се стъмва, няма как…
Небето за почивка се оттегля
от тъжния си, ежедневен кръговрат.
Една звезда игриво го замерва
със лъч надежда, че от утре, може би, ...
Небето за почивка се оттегля
от тъжния си, ежедневен кръговрат.
Една звезда игриво го замерва
със лъч надежда, че от утре, може би, ...
766
11
Играя шах върху гърба на котката
и по-меланхолично е от събота.
Мъжът ми е безделен като утрото,
когато пак забравих печката на четири.
Да пишеш стихове - ...
и по-меланхолично е от събота.
Мъжът ми е безделен като утрото,
когато пак забравих печката на четири.
Да пишеш стихове - ...
1929
20
Отивам си. И болката е с цвят на смърт.
Смокините обличат бреговете.
Небето се заоблачи – ще има дъжд,
но вероятно ще отмине… и ще светне.
Аз искам стих, единствен и за сбогом. ...
Смокините обличат бреговете.
Небето се заоблачи – ще има дъжд,
но вероятно ще отмине… и ще светне.
Аз искам стих, единствен и за сбогом. ...
1135
20
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
