Cvii
18 results
Огледалното тиктакане на часовника безутешно отброяваше ударите на пулса му. Колкото повече се заслушваше в този досаден звук, толкова повече осъзнаваше, че не оставаше много до края на живота му. Всеки удар монотонно се забавяше, а в ушите му часовникът започваше да спира времето.
- Значи това е да ...
- Значи това е да ...
588
Заобиколени от безкрайното ежедневие на сивия живот, все по-често се забелязва как хората се отдалечават един от друг. Не говоря за това как вече не се чувства грам радост и удоволствие в това да се видиш с приятел, а по-скоро факта, че ние се отдалечаваме от това да бъдем хора. Защото е трудно в Бъ ...
1261
Някога замисляли ли сте се, че целият свят реално е една анархия? Едва ли, защото светът, имам предвид онова, което се намира извън родните ни граници, реално има някакъв ред. Не говоря, че и там няма престъпления, убийства или всякакъв вид не спазване на закона, но къде има тотална анархия?
Първото ...
Първото ...
1710
1
1
Небе пълно със звезди
Небето беше изпълнено с безброй звезди тази вечер. Не помня цялата история, не помня дори и части от нея, само тази красива безоблачна нощ, в която се събудих до него. Не знам как се озовах до този човек, нито защо точно него бях избрала, но дъхът му по кожата ми ме оставяше с ...
Небето беше изпълнено с безброй звезди тази вечер. Не помня цялата история, не помня дори и части от нея, само тази красива безоблачна нощ, в която се събудих до него. Не знам как се озовах до този човек, нито защо точно него бях избрала, но дъхът му по кожата ми ме оставяше с ...
1332
Загаси лампата…
Остави и тази вечер да стоим на тъмно в компанията на луната. Нека потънем в черния свят и бъдем погълнати от мрака. Не говори. Дори и когато устните ти напират да се отворят, затвори ги. Не искам думите да разкъсат спокойствието на тъмнината.
Пожелай си нещо. Ей така, направи го кра ...
Остави и тази вечер да стоим на тъмно в компанията на луната. Нека потънем в черния свят и бъдем погълнати от мрака. Не говори. Дори и когато устните ти напират да се отворят, затвори ги. Не искам думите да разкъсат спокойствието на тъмнината.
Пожелай си нещо. Ей така, направи го кра ...
813
Създаденият герой от Алеко Константинов, станал впечатляващ символ на българщината, отдавна е изживял своето време. Преди близо сто години, актуален за тогавашните събития, Бай Ганьо остава в сърцата на българина със своите нелепи случки от Европа и политическите си действия в България. Но какво ще ...
690
Стоят си двама на дивана, дядо и баба, говорят си за отминалото време. В техните размисли и страсти човек би открил смисъла на живота в млякото и истината за съседа-ловджия, а може би дори и за това как пенсиите отдавна вече не стигат, за да имат въпросното мляко в хладилника. Тъжно, но факт, на изт ...
813
3
Слушах бавната монотонна музика, припомняйки си всеки момент сякаш беше вчера, сякаш само преди един миг бях най-щастливият човек на света. Нежното ухание на лавандула и допирът на копринената кожа по моята ръка, всеки един атом от моето тяло изпитваше нуждата да бъде докосвано, дълбоко и чувствено. ...
1104
Животът на всеки един от нас е като едно парченце от голямото огледало на света. Ние сме част от него и го допълваме до идеала, но не го контролираме, защото не всеки е перфектен, не всеки може да остане без драскотинка. Тогава, образът се пречупва, променя се и придобива нова, различна форма. Никог ...
642
1
Между себе си и него, аз намерих една тъмна празнина. Той желаеше да има целия свят, а аз исках да бъда целия свят за него. Кога обаче щях да разбера, че всяко едно нещо в този живот има реална и оптимистична цена – онази, която виждах на етикета, и онази, която бях готова да платя. Жалко само, че т ...
1700
1
1
Той просто стоеше на ръба и гледаше земята под краката си. Беше близко края, само на няколко сантиметра от него. Въпросите в главата му затрудняваха дори и дишането му. Под него беше безкрайния край, пропастта решаваща дали той ще живее или не. Не беше готов да скочи, не беше готов и да продължи да ...
517
До онази безкрайна любовна история...
До болка помня онзи първи момент, когато си казах, че всичко между нас приключи. Но всеки път когато погледна назад виждам своите най-хубави моменти, а тогава виждах само болката, страданието. Нямаше на какво да се държа, освен онези негови неверни думи – толков ...
До болка помня онзи първи момент, когато си казах, че всичко между нас приключи. Но всеки път когато погледна назад виждам своите най-хубави моменти, а тогава виждах само болката, страданието. Нямаше на какво да се държа, освен онези негови неверни думи – толков ...
1001
Да имаш и да нямаш
Бях минавала милиони пъти по тази улица. Никога обаче не се бях замисляла, че там, долу в краката на всички хора, където рядко някой би погледнал, стоеше едно момиче. Не беше по-голяма от мен, нито с нещо по-различна от останалите хора, но тя стоеше там всеки път, когато минавах п ...
Бях минавала милиони пъти по тази улица. Никога обаче не се бях замисляла, че там, долу в краката на всички хора, където рядко някой би погледнал, стоеше едно момиче. Не беше по-голяма от мен, нито с нещо по-различна от останалите хора, но тя стоеше там всеки път, когато минавах п ...
1136
1
... до непознатия в леглото ми
Събудих се, а устните ми бяха подути и сухи, тялото уморено, изтощено от секса, който си мислех, че ще продължи вечно. Мъжът до мен, все толкова загадъчен, колкото беше и снощи, спеше дълбоко на възглавницата до мен. Не исках тази фантазия да приключи. В атмосферата ощ ...
Събудих се, а устните ми бяха подути и сухи, тялото уморено, изтощено от секса, който си мислех, че ще продължи вечно. Мъжът до мен, все толкова загадъчен, колкото беше и снощи, спеше дълбоко на възглавницата до мен. Не исках тази фантазия да приключи. В атмосферата ощ ...
1604
1
4
Игра на оцеляване
Добре дошли в новата ера на игрите, мястото където всички е позволено, всичко е забранено, всичко и всеки си има цена, там където само ограниченото мислене може да те спре да се развиваш. Това така блажено място се нарича Живот – игра на оцеляване.
Това е една игра известна със сво ...
Добре дошли в новата ера на игрите, мястото където всички е позволено, всичко е забранено, всичко и всеки си има цена, там където само ограниченото мислене може да те спре да се развиваш. Това така блажено място се нарича Живот – игра на оцеляване.
Това е една игра известна със сво ...
797
Изяде ли мишката книжката?
С наближаването на празниците, в адвокатската кантора настъпваше пълен хаос. Хора летяха нагоре надолу, приключвайки последните си длъжности, други пък бързаха да затворят някое дело, а трети стояха в огромния склад, в който се пазеха всичката документация и се опитваха да ...
С наближаването на празниците, в адвокатската кантора настъпваше пълен хаос. Хора летяха нагоре надолу, приключвайки последните си длъжности, други пък бързаха да затворят някое дело, а трети стояха в огромния склад, в който се пазеха всичката документация и се опитваха да ...
1085
Едва ли някой някога може да забрави първото си посещение в онези елитни клупове, където стриптизьорките се наричат елитни компаньонки, а бирата е заменена с уиски. Днес, когато си спомням за първият ми път там, ми се струва като най-далечният ми спомен, истината е, че само преди 1 седмица аз бях на ...
544
4
Чувах тихия, но ясен звук на леда в чашата му. За един кратък момент помислих, че всичко, което желаех точно сега, беше да захапя онези сладостни устни, които отпиваха поредната глътка уиски.
Изчаках, може би минута или две. Погледът му беше прилепен към онази надута и дипломатично изглеждаща жена. ...
Изчаках, може би минута или две. Погледът му беше прилепен към онази надута и дипломатично изглеждаща жена. ...
1568
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
