7 min reading
Огледалното тиктакане на часовника безутешно отброяваше ударите на пулса му. Колкото повече се заслушваше в този досаден звук, толкова повече осъзнаваше, че не оставаше много до края на живота му. Всеки удар монотонно се забавяше, а в ушите му часовникът започваше да спира времето.
- Значи това е да умреш… - чу гласът в съзнанието му как тихо започваше да отброява последния удар на сърцето му. Часовникът все по-бавно движеше стрелките си сякаш в очакване на сетния край.
Последен удар и тъмна тишина.
*****
Ароматът на сутришно кафе вече се разнасяше от кафе машината, когато Майкъл запали втората си цигара. Той никога до сега не беше влагал усилия в това да промени рутината си, затова взе позната чаша, с познатата течност, разположи се на познатото канапе и загледа познатия хоризонт виждащ се от прозореца му. Всичко това му струваше известна доза усилия, пари и две години от живота му. А сега му се струваха като най-досадното начало на деня.
Преди обаче да тръгне за работа, Майкъл трябва ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up