Едва ли някой някога може да забрави първото си посещение в онези елитни клупове, където стриптизьорките се наричат елитни компаньонки, а бирата е заменена с уиски. Днес, когато си спомням за първият ми път там, ми се струва като най-далечният ми спомен, истината е, че само преди 1 седмица аз бях наивен глупак, който искаше да изпита малко удоволствие от забранения плод, а сега съм на Карибите и си почивам на плажа.

            Цялата тази история започна миналия петък вечер, когато аз и още двама мои приятели се присъединихме към едно частно парти, срещу скромно заплащане. И тримата знаехме, че тук е мястото на греха, но още по-добре бяхме наясно, че това беше нашата вечер, бяхме си платили и заслужавахме да се забавляваме.

            Някъде към 1 през нощта изгубих приятелите си между десетките мадами с пищни форми, които те дърпат от всеки ъгъл. Усещах себе си в един порочен капан, от който не вярвах, че мога да се измъкна. Тогава видях нея - висока, стройна, тъмнокоса - истинска богиня на фона на всички екзотични момичета около мен. Очите ù бяха дълбоки като океан, а лицето ù - студено като от камък. Дългата и червена рокля буквално накара съзнанието ми да се избистри, макар и да бях изпил доста повече уиски от необходимото. 

            Последвах я, като куче желаещо кокала. Вървях след нея като омагьосан, а тя дори и не забелязваше, че съм там. Единствената мисъл в главата ми беше колко ли би ми струвало да я имам за една нощ. Едва ли имах толкова пари в кредитната си карта, затова тихо продължавах да я наблюдавам докато тя скочи в прегръдките на един дебел и гнусен мъж. По множеството накити по него, можех да се досетя, че този там знае точната цена на една истинска жена. Извади една малка кутия за бижута и я подаде на безименната красавица. Гледах ги отстрани без да ме усетят, а съзнанието ми бавно започваше да се избистря. Докато тя го целуваше и милваше, пръстите ù шареха по сакото му. Ако бях малко повече пиян сигурно щях да си помисля, че това което виждам е измислица, но красавицата измъкна някаква флаш памет от джоба му и я сложи в сутиена си, докато не преставаше да го целува. Потресен от гледката, аз се опитах да изчезна по най-бързия начин, защото никой не желае да бъде хванат в опита си да открадне каквото и да е било. 

            Тромавото ми и пияно тяло обаче ме издаде. Докато се измъквах, бутнах една бутилка с шампанско и тя се строши на малки парченца, издавайки онзи толкова дълбок и силен звук. Усетих се, че бях все още твърде близко до онези двамата, но докато се навеждам да събера парчета стъкло, жената, която само преди 1 минута обираше богатият мъж, ме хвана за ръката ми е бутна в един от дрешниците. 

- Полудя ли? - попита ме тя с ядосан поглед. 

- За какво говориш? - направих се на пиян, придавайки си вид на някой малоумен тип.

- Знам, че ме следиш от както ме видя, защо? Кой си ти? - чувайки това, ми стана ясно, че моето присъствие въобще не е било толкова незабележимо.

- Аз просто те харесах, исках да те видя, да те купя за една вечер... - унесеният ми поглед беше единственото оръжие, което имах срещу жената пред себе си. 

- Тръгвай с мен. - отново бях завлечен от непознатата и това започна да ме плаши, но се оставих на течението, все пак не се бях отказал да я имам. 

            Излязохме от клуба и студеният въздух смрази костите ми. Красавицата ме вкара в една кола, паркирана отпред и тръгнахме на някъде. Честно казано, нямах никаква представа какво се случва с мен, но сетивата ми се бяха опиянили толкова много, че съзнанието ми буквално изключваше на моменти.

            Докато пътувахме, тя не каза и дума, което за една жена може да има две причини - или да е щастлива, или да е ядосана. Силно се съмнявах да е първото. Пристигнахме при една малък склад, който си беше истинска дупка. Красавицата ме вкара вътре и заключи вратата след нея. Вече бяхме само аз и тя, а в моето съзнание това си беше доста приятна ситуация, реалността обаче беше далеч по-различна. 

- Казвай, кой си ти? 

- Теодор.

- Кой те изпрати? - суровият ù вид, макар и леко страховит, беше много сексапилен.

- Никой, дойдох да се забавлявам. Откъде да знам, че има крадли в този клуб. - повдигнах ръце и залитнах право към стола до мен.

- Крадли? Обиждаш ли ме нещо? - попита ме тя възмутено и седна срещу мен. - Това, което видя не е кражба и тъй като знам, че в момента си толкова пиян, ще ти разкажа цялата история, с надеждата че утре сутринта ще си забравил всичко. Това, което ти наричаш кражба е всъщност единственият начин аз да се оправя в живота - изпълнявам поръчки. Всякакви богати и влиятелни мъже идват в клуба, защото е затворен за външни лица и такива като теб обикновено са примамка, за да мога аз да си свърша работата. Всеки път когато имам задача, плащам на охраната да пусне двама-трима като теб, за да не се усети никой, че вътрешен човек може да е ограбил гостите. За моя жалост, този път ти ще си жертвата, тъй като нямам друг шанс. - тя взе нещо от чантата си и го сложи в джоба на ризата ми. - Съжалявам. 

            Докато се усетя, тя беше вече заминала. Стоях сам в тази дупка без ясната представа какво щеше да стане от тук нататък. Вече аз бях престъпника. Наказанието щеше да е на моят гръб, а тя щеше да се измъкне както го е правила много пъти преди. 

            Събудих се късно на обяд, явно в опита си да измисля начин да се измъкна от тази каша, съм заспал. Бръкнах в джоба си - флашка, наподобяваща онази, която беше открадната, стоеше все още там. Знаех, че връщане назад няма. Нямаше начин да обвиня безименната крадла, а дори и да се опитах да го направя, най-много да свърша в някоя болница, или по-лошо - морга. 

            Хванах се за главата, буквално и погледнах към онази глупава флашка. Тя беше я откраднала, а аз щях да си платя за нейното деяние. Изведнъж намразих себе си и моето глупаво съзнание, което толкова много желаеше да отиде в някакъв частен клуб само за да изхарчи парите, които и без това нямах. Имах няколко часа преди да тръгнат след мен хората, на които принадлежи флашката. Не можех да се прибера у дома, телефонът ми беше безследно изчезнал така поне за няколко часа ще остана анонимен за целия свят. 

            Пребърках джоба си и намерих някакви пари, които случайно са останали от миналата вечер. Имах достатъчно, за да замина от града, но това автоматично означаваше, че връщане назад към нормалния ми живот няма. Но от друга страна това беше първото ми истинско изживяване от години. Остана само да намеря на кого е тази флашка и да изкарам нещо от цялата работа. 

             Излязох от склада и се оказах оставен извън града. Сега вече стана интересно, защото дори и да исках да избягам, нямах особено голям шанс да го направя. В момента се чувствах по-затворен и от преди малко. Трябваше да намеря начин да се върна в града. Страхливецът в мен ми нашепваше да се скрия обратно в склада и да чакам някой да ме открие, но мъжкото в мен, или поне това, което е останало, ми казваше да открия какво има на флашката.

   Най-накрая осъзнах, че часовете по география са имали някаква полза. Отне ми близо 1 час вървене да открия, че се намирах на 2 км. от града, защото още в училище бяхме учили за изоставените складове за изработка на обувки. Малко по-късно попаднах на кола, която изненадващо бързо отби и се съгласи да ме метне до най-близката бензиностанция. 

            Два часа по-късно аз вече бях готов да се прибера вкъщи и да се срещна със съдбата си. Звъннах на един приятел от работата да ме вземе, съдържанието на флашката вече беше мистерия за мен, остана само да видя дали съм толкова мъж, колкото си мисля.

            Стигнах до вкъщи късно вечерта и сега се чувствах много нахъсан да се справя с всичко. Преди да отворя вратата се сетих, че всичко това може би не си струва. На кого се опитвах да се докажа, след като всички знаеха, че никога не съм бил смел. Сега определено не беше времето да се правя на герой. Отдалечих се от вратата и тръгнах към най-близкото полицейско управление. Предадох флашката, на която се намираха данни за сметките на политици и известни бизнесмени. Показах ги с ясната представа, че оттук нататък щях да бъда не престъпника, а героя. Благодарен съм на онази красавица, че ми даде шанс да открия един свят, където красотата е най-силното оръжие, а престъпленията са без наказания.