Dendu89
434 results
  257 
  195 
  252 
Дали защото аз без тебе съм
изпразнено от смисъл съдържание,
на срички се разпада моят сън,
за да сглобявам стихове от раните.
Не се римува тази самота, ...
  335  11 
  258  10 
  246  10 
  247 
  223 
Как бързо изтънява този ден
и сякаш е конец и ще се скъса.
Където се обърна виждам мен
и своя страх да не е твърде късно–
да ида пак на родната земя, ...
  401  14  26 
  228 
  247 
  263 
  224 
***
Очите ми – самотен бряг,
съшито зрение от кръпки.
Светът изглежда мил и драг
преди двулично да те стъпче.
Вървя към нови висини ...
  196  11 
  205 
Студено е, и синьо. С дъх на дъжд.
Предесенно. Типично за раздяла.
Умирам и се раждам наведнъж
в окапалите дни от календара.
Сега нощта горчи, като пелин. ...
  227 
  266 
  322  17 
Проклинам те от няколко лета.
Минутите изтичат като капки.
Щом с времето намразих любовта
възможно ли е да обичам някак?
Преструвам се на себе си и пак, ...
  458  13  26 
Почука тя, а август ѝ отвори.
А пред вратата – дама с шлифер бял,
събрала скръб във всяка своя пора,
помоли ме за чай и вълнен шал.
Понечих да попитам как се казва… ...
  179 
Каквото имах.
Свърши.
Край.
Назад е късно да поглеждам.
Мирише утрото на чай, ...
  353  20 
  334 
  235 
Почакай ме, живот! Поспри за миг!
Върни назад стрелките си ръждясали.
Викът ми не е само силен вик.
Викът ми е за тебе, и за щастие.
Изчакай ме на девствения сняг, ...
  293  11  18 
Добър вечер, приятелю стар.
(от приятелства вече ми писна)
Ще споделяме мръсния бар
и ще лъжем, че пак сме на чисто.
Както винаги! Както преди! ...
  408  10  15 
По всичко ми приличаш на вълнá
в началото на много тежка зима.
Морето става ледена стена,
и сам намираш сили да те има –
една вълнâ, прерязала леда ...
  455  20 
Ти си грешно написан роман.
Имаш хиляди точки за триене.
Аз се вмъкнах, където си сам,
между всеки абзац – да се имаме.
Интервалите, пълни със скръб, ...
  378  12 
В сърцето ми си сви гнездо,
ала остана хищна птица.
Поиска аз да съм ти дом
и легна в моите зеници.
Така безмълвна ослепях ...
  265  14 
  399  16 
  260 
Нощта наметна звездия си шал,
по слънчев лъч към синевата слиза.
Мечтае ли цветът ѝ да е бял
макар изящна в черната си риза?
Ухае на парфюм. И чаша ром. ...
  267  10 
Нощта е тъмнокоса и сама.
Луната пада в облачни прегръдки.
Изтрила от душата си грима,
си мисля колко празна съм отвътре.
Разсейвам се със силно питие ...
  503  11  31 
  207 
  269  13 
  372  19 
Полет птичи са нашите дни,
не отлагат живота за утре.
Щом небето над тебе виниш,
a сълзите дълбаят навътре,
ще се случи да паднеш по гръб ...
  225  10  23 
Оня човек, цял изваян от кал
с няколко грама душа и надежда
днес е повярвал, че всъщност е крал,
съди, убива, развежда.
И си измисля, че цялата власт ...
  386  19 
Остана само чаша гъсто вино
в утайката на идващата вечер.
Небето натежа и ще се срине
навярно върху бляна ми за вечност.
Макар да си измислям, че си тук и ...
  290  24 
Даже утре да няма ни лято, ни пролет, ни есен,
от високо да паднем по гръб в оня пагубен ров,
ще превърна вика от тревога във вяра и песен
и ще легна на скута ти, моя безкрайна любов.
Даже утре да свърши водата и въздухът също, ...
  294  15 
Навярно вън е дяволски парад
и въздухът започва да ми липсва.
Настана сухо време. Няма хлад.
Уж лято е. А май апокалипсис.
Изгаря кислородът. Вдишвам дим. ...
  310  12  22 
Random works
: ??:??