В осем и нещо градът се пробужда,
трафикът тъпче по прашни завои.
Никой не знае защо сме си чужди,
никой не знае дали ще сме свои.
Само зеленото на светофара ...
Любовта ми е само любов –
не гори, не обсебва, не пречи.
Не е вик, нито плач. Нито зов.
Нито Рай, нито Ад. Нито вечност.
Не е песен, роман. Не е стих. ...
Животе, какво си ме зяпнал тъй нагло в очите?
Откакто се помня в нечестна игра се въртим.
Надменно повтаряш, че ти си страхотен учител
защото си скъп, и си свят. И си само един.
Защото Асата раздаваш на който ти падне ...
Живея под наем, откакто неволно разбрах,
че собственик няма да стана на дните си къси,
че винаги всичко потъва дъблоко в прахта,
защото не съм притежател дори на дъха си.
Тогава защо да си купя стени от бетон, ...
Водѝ ме, където нощта се е скарала с мрака,
където снегът, като стъпиш, ти стопля нозете,
където морето не знае, че Господ е плакал,
където душите са чисти, и голи, и светли.
Където ръцете прегръщат, погалват, помагат ...
Здравей! Аз ти пиша от няколко дълги лета,
но все става есен. Дъждът ми размива писмата.
Когато си мислех, че падах, а всъщност летях,
защо не дойде да ми кажеш, че имам дъгата?
Че имам небето, звездите, и птиците… Юг. ...
> Не мога да те имам! Не, не мога!
> Но… дявол да ме вземе, как те искам!
> Защото ти си огън, огън, огън!
> Защото в рутината, ти си рискът.
> Ти, моя мисъл толкова порочна, ...
Тази тиха любов е за двама.
Няма никой да пусна при нас.
Обич моя и мой вечен пламък,
в подредения свят, ти си хаос.
А гласът ти – любимата музика, ...
Измислям ти различни имена –
понякога кръщавам те на бури,
на облаци, градушка, на вълнà,
на чувствата, които в мене будиш.
Кръщавам те любов, тъга и смях, ...
Аз никога не дръзнах да осъждам.
На хорските очи обърнах гръб.
Заключена съм в земната окръжност,
но аз живея някъде отвъд.
Не чувствам болка, а вървя по огън, ...
Отдавна съм се скарала със зимата
с досадния ѝ навик да изпъква
и в малките снежинки, и в лавините,
в подаръците коледни, и в мъките.
Облякла се е в бяло и си мисли, ...
