Болка до болка
Тъжен залез кърви над гората,
като прясна отворена рана.
П. Пенев, ("Пътека")
Залезът сякаш кърви, като рана дълбока.
Аз съм сама и по пясъка себе си пиша.
Тихо е, тъжно е, празно е…
Болка до болка.
Аз съм изплашена,
временна,
малка,
излишна.
Вечер е.
Край е на ден и на лятото също.
Чувствам небето над себе си ниско и тежко.
Аз съм сама.
Самотата ли в дом се превръща,
щом разрушиш онзи, стария, дом от копнежи?
Имам си път, но си нямам любима посока.
Към върховете вървейки, дълбаех си бездна.
Като дете си мечтаех да бъда високо,
после разбрах – на високо е твърде студено.
Днес съм объркана.
Тъмно е.
Сякаш е яма.
Аз съм затворник в отнемащо силите време.
Като дете си мечтаех да бъда голяма.
Да, но светът на големите не е за мене.
© Деница Гарелова All rights reserved.
