Чета и препрочитам стихове,
извиращи от човешките недра!!!!
И всички те, тъй чувствени. Нестихващо
за Нея те разказват... Любовта!!!
Била гальовна, нежна и изгаряща. ...
- Хейййй... Къде си мислиш, че отиваш!!!
- Към щастието тичам! Но защо?
Красиво е... Тъй трепетно и мило...
Живея... Вдишвам... И кога
отново аз ще го почувствам!? ...
Поглеждам през прозореца и... Тя е!!!
Все тъй красива, приказна. Сияе,
обвита в нежната милувка на нощта.
А облаците - стражи нейни са.
- Ела, излез... - тя нежно ме зове... ...
Аз гледам я. И мисли в мен бушуват.
Спокойно спи... Или сънува!?!
картини, случки от поредния си ден...
усмивки, сълзи, смях... Смутена,
плахо до главата й застивам ...
Спокойствието върна се. Отново.
В живота ми така красив...
В живота, пълен с изненади,
щастлив понякога, понякога трънлив...
Но там е красотата... в неизвестността, ...
Наложих на сърцето си да спре...
Да бие лудо... всеки път...
Да чувства... непосилно... чак до болка.
Да плаче, да жадува... невъзможното.
Да страда, да въздиша, да копнее. ...
Дъждът валеше си... валеше,
той и тя си пишеха... от разстояние.
А искаха един до друг да са...
държейки си ръцете в упование..
Дъждът ще спре и друг ще дойде, ...
