Jun 19, 2007, 4:45 PM

Монолог (в кавички)

Poetry

848 0 4

- Хейййй... Къде си мислиш, че отиваш!!!
- Към щастието тичам! Но защо?
Красиво е... Тъй трепетно и мило...
Живея... Вдишвам... И кога

отново аз ще го почувствам!?
Че рядко идва, но Гори...
И всичко в мене преобръща.
Без дъх остава ме... боли...

Но аз Зова, дерзая и копнея.
И сграбчвам го с тези две ръце.
Не искам да изчезне, да линее.
Аз искам го за цял живот... Поне.

- Я чакай малко ти!!! Поспри се!
И вслушай се в него, разсъди!
- Не искам да те слушам и махни се!
Поне за миг ме остави...

защото искам да мечтая,
защото искам... да летя,
защото искам да се сгуша,
тъй както капката роса...

притихнала в обятия, спокойна,
в листата на омайния равнец,
недишаща... и тръпнеща. Доволна.
А някъде любовна песен на щурец

за хилядите сърчица разказва,
за радост, за неспирна доброта.
Това е Тя!!! И все тъй неуморна
ще властва... напук на Разума!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

detdim (Детелина)

Емоционалността в коментарите ти, Цвети ме заразява...и само колко ми е близка и позната

2007-09-23T13:44:42+03:00
red_rosse (Цвети Пеева)

"...за хилядите сърчица разказва,
за радост, за неспирна доброта."

Като чета имам чувството,че:
хрупайки любимите си хрупки,
притихвам в любима прегръдка,
ухае на любим парфюм
и гледам любим филм.

Благодаря за изживяването

2007-09-23T11:04:22+03:00
veesii70 (Веселка Стойнева)

Много добър замисъл и интересен начин на изразяване.Дано наистина успееш да запазиш щастието.Поздравления!

2007-06-19T20:28:43+03:00
Романтик (Христо Костов)

Много е хубаво!!! Поздрави!!!

2007-06-19T18:28:47+03:00

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0