May 31, 2007, 12:03 PM

Тя и той... но не това, което си мислите;)

  Poetry
1.1K 0 3
- Добро утро и прекрасен ден!
- Добро и твоето да е...

Така започва... озарен...
денят на двама души неподправени.
Или усилията са в таз посока...
да бъдат мъдри, разсъдливи, непокварени...

Словестна битка се развихря между тях...
за радости... желания... тревоги.
Защо сме тук... на този свят...
защо вълнува ни... Животът!!!

Едва ли битка може да се нарече
словестната тирада между двамата...
в търсене на истинност... Макар че,
животът кратък е! Но вярата,

че ще я намерят, ги съпътства
през всичките въпроси и терзания,
защото истината е нестихваща,
гола... или с одежди... обаяние...

А отговорите нямат край,
тъй както нямат край въпросите,
защо, кога, и как... безкрай...
общуват те... И омагьосани

от сладостите на живота...
от малките, красиви нещица...
от утрото, от залеза, от птиците.
Нестихващата песен на нощта

за по-доброто и красиво утро,
надеждата за здраве и любов...
усилията диря да оставиш...
във вълшебството... наречено ЖИВОТ!!!

- Добра вечер ти желая!
- Добра и твоята да е!
А утре битката ще се повтори.
И куп въпроси ще разнищват те!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...