May 30, 2007, 2:13 PM

* * *

  Poetry
755 0 5
Спокойствието върна се. Отново.
В живота ми така красив...
В живота, пълен с изненади,
щастлив понякога, понякога трънлив...

Но там е красотата... в неизвестността,
в тръпката, в мечтите, в лудостта...
А сърчицето бие, бие, бие...
до ярост, до забрава... Суета!

И хората се срещат... И разделят,
поемайки по своя път...
Остава само споменът, копнежът,
носталгия... Но те вървят!

Вървят напред с надежда... с порив,
с въпросите нестихващи... дори за миг...
Вървят с болката, с радостта. И молят
вълшебството да продължи!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Детелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...