ГеоргиВеликов (Георги Великов)

Зимна картина 🇧🇬

Януарска нощ.
Луната осветява пътя на тихия вятър.
Той танцува, на моменти реже като нож.
Някой скита, търси свойто кътче на земята..
Облечен леко, с бутилка в ръка. ...

ГеоргиВеликов

Poetry » Landscape, Philosophical

2025-11-09T17:44:34+02:00 177

Пътека 🇧🇬

Не може, ти, вечно, да газиш
по чуждите стъпки в снега.
От мокрото все да се пазиш
и все да си с мокри крака.
На другия ден, като тръгнеш, ...

ГеоргиВеликов

Poetry » Philosophical, Other

2021-02-13T07:38:41+02:00 522 1 4

Човеко 🇧🇬

Душата захвърлена в тъмното,
умираща, леко си тлее.
Човек за човека, човеко,
отдавна, човек вече не е.
В сянка от болното его, ...

ГеоргиВеликов

Poetry

2019-04-20T09:45:29+03:00 600

Аз съм българче 🇧🇬

"Аз съм българче, обичам.."
Тия стихове ги знам от както сричам.
Но годините минават - жалко - все по-рядко ги изричам.
И Българийо, недей ме съди, че дошло е време, май, да тичам.
Самолет и мен ще вземе, ...

ГеоргиВеликов

Poetry » Other

2018-12-28T20:13:03+02:00 769 1

Очи 🇧🇬

Забравят ли се, някой да ми каже,
очи които търсил си със дни и часове.
Очи в които стигал си далеко
и озовавал си се в нови светове.
Очи, които твойте са пленили ...

ГеоргиВеликов

Poetry

2018-12-15T02:23:08+02:00 854