inchetoivanova (Цветелина Иванова)

От Човека за Човека... 🇧🇬

Човекът ли, приятелю?!
На различните места е обяснено по различен начин, но идеята се свежда до това, че "Хората са вид средноголеми бозайници, единствените съществуващи днес представители на род Хора. Те са ходещи изправени примати от семейство Човекоподобни. Имат силно развит главен мозък, даващ и ...

inchetoivanova

Essays » Philosophical

2014-03-08T11:27:20+02:00 3.1K 1

"Шансът" 🇧🇬

Толкова години прекарах лутайки се из живота. Пристигах на различни места, а сякаш след един миг вече си тръгвах. Намирах нови приятелства, леко може би пренебрегвах старите (за което искрено съжалявам)... Опитвах се да следвам правилото "Риск - печели, риск - губи"... Тъй, като вече бях изгубила ша ...

inchetoivanova

Essays » Personal

2014-02-09T19:23:56+02:00 1.8K 2

" Трудна ли съм за обичане жена?" 🇧🇬

Пустош... Тъмнина... Студ... Тъга... - Това съм аз сега!
Чувствам една празнина зееща, като огромна яма в душата ми - на дъното на която живеят сякаш хиляди, милиони демони раздиращи плътта отвътре.
Болка... Отчаяние... Страх... Самота ... - Чувства, прокрадващи се като шпиони между Вярата... Надежд ...

inchetoivanova

Essays » Personal

2013-12-10T22:32:51+02:00 1.8K 1

След "веселата цигара"... 🇧🇬

Знаете ли... казват, че под въздействието на марихуана - подсъзнанието излизало на първа линия, загърбвайки стереотипите на действащото съзнание.
Че в това "отворено състояние", ако мога да го нарека така, понякога изплуват "скрити мисли".
Стоейки в късно-есенното време на терасата с чаша кафе, вляв ...

inchetoivanova

Essays » Personal

2013-11-20T23:05:23+02:00 1.9K 1

Като във филм на ужасите... 🇧🇬

Живеем живота си на обороти... Бръм, бръм - сякаш леко потрепващ двигател. Знаем, че съществува път за нанякъде, но за къде е и къде е цял живот търсим.Лутаме се ту наляво, ту надясно заблудени в търсенето... В момента обаче, в който спрем и се огледаме осъзнаваме, че от толкова лъкатушене по "пътеч ...

inchetoivanova

Essays » Personal

2013-10-21T22:26:33+03:00 1.8K 2

За мен, за нея и за това дали си заслужава... 🇧🇬

Опитах се да я последвам... бях на крачка да я хвана... съвсем близо...
една малка стъпка ме делеше от осъществяването на мечтата ми...
Вложих всичко, което имах - сърце, душа, разум, сила, чувства...
Всяка една молекула от мен работеше неуморно за постигането ù...
И в един момент се осъзнавам отнов ...

inchetoivanova

Essays » Personal

2012-09-09T12:36:01+03:00 2.3K 4

Нещо лично ... 🇧🇬

Моята история... би предразположило към дълга, в повече случаи отегчителна, описваща живота на някого, поредица от изречения - съставени от милиони, дори милиарди думи.
Всъщност - да, но не мисля да ви "отегчавам" с нея, а накратко и разбираемо - чувствам се страшно объркана, като дете, оставено сре ...

inchetoivanova

Essays » Personal

2011-10-02T23:53:23+03:00 2.1K 5

Очите му ... 🇧🇬

Едни очи - безкрайно много аз обичам,
на едни очи всеки ден се вричам ...
Едни очи - изпълнени със радост и надежда,
едни очи - даряващи ми нежност,
искам всеки път кога погледна ...

inchetoivanova

Poetry » Love

2011-08-25T12:39:54+03:00 1.1K 1

Незабравимото училище... 🇧🇬

Когато видя падащите от дърветата листа,
аз зная, че отново дошла е есента,
училището мило отворило е своята врата
за учениците изморени от лятната ваканция.
И тази учебна година ще посрещне много нови и непознати лица... ...

inchetoivanova

Poetry

2011-08-12T11:50:50+03:00 1.3K

След двадесет години 🇧🇬

След двадесет години
аз отново тук ще се върна, мое малко, спокойно градче.
И пак по твоите прашни улици аз ще пристъпвам,
а погледът ми, пълен с надежда,
ще търси да срещне някое познато, но забравено вече лице. ...

inchetoivanova

Poetry » Philosophical

2011-06-09T21:40:44+03:00 1.4K 5