Живеем живота си на обороти... Бръм, бръм - сякаш леко потрепващ двигател. Знаем, че съществува път за нанякъде, но за къде е и къде е цял живот търсим.Лутаме се ту наляво, ту надясно заблудени в търсенето... В момента обаче, в който спрем и се огледаме осъзнаваме, че от толкова лъкатушене по "пътечките на живота" сме се озовали в средата на нищото... И също като героите във филмите на ужасите, с последната си надежда "под мишница", тръгваме по страховитото, изоставено шосе да търсим от онези старите телефонни кабинки, за да потърсим помощ. Уморени и изплашени, когато най-накрая успеем да открием въпросния телефон, а той е бил толкова далеч... се оказва, че не работи! В този момент единствената ни надежда умира - там при безполезната телефонна кабина. Всичко, за което сме се надявали... всичко, в което сме вярвали и все още вярваме - зарязваме, като безполезен багаж там до нея, в средата на нищото... И все едно за първи път стъпваме на "криволичещата пътечка", започваме отново да се лу ...