kleopatrasv
250 results
Изплаках слънчевите тайни
там от края на света.
Преглътнах истини незнайни,
посипали пустини с тъга.
Открих, чрез тях притчи давни ...
там от края на света.
Преглътнах истини незнайни,
посипали пустини с тъга.
Открих, чрез тях притчи давни ...
764
1
1397
Луните ни, удавени в обичане,
събудени от жестоки викове
са опарени от жалкото събуждане
и ударени от гръмотевични ехове.
Непринудено изплували зависими, ...
събудени от жестоки викове
са опарени от жалкото събуждане
и ударени от гръмотевични ехове.
Непринудено изплували зависими, ...
679
1
Погледнала Луната в очите.
Стопли ме неземният им цвят.
Усетих лунното привличане.
Долових лунен аромат.
И пробола мечтите космически - ...
Стопли ме неземният им цвят.
Усетих лунното привличане.
Долових лунен аромат.
И пробола мечтите космически - ...
606
Недей поглежда към Луната!
Недей вика толкоз силно!
Не можеш да съблазниш звездата
и да я трогнеш със своите сълзи!
Нека прескочим онзи залез, ...
Недей вика толкоз силно!
Не можеш да съблазниш звездата
и да я трогнеш със своите сълзи!
Нека прескочим онзи залез, ...
606
2
Не се плашѝ, ако и утре не ме видиш.
Аз ще съм заспала своя сън.
Прошепна ми, че тази нощ ще ме любиш.
Знай, аз чаках твоя звън!
Не се бой! Аз искам само малко нежност, ...
Аз ще съм заспала своя сън.
Прошепна ми, че тази нощ ще ме любиш.
Знай, аз чаках твоя звън!
Не се бой! Аз искам само малко нежност, ...
329
1
1351
Звъни се. Този път не беше звънецът на вратата, а телефонът.
— Здравей! – чу се приятен женски глас.
Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.
— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.
— Какво да направя? Наистина не се с ...
— Здравей! – чу се приятен женски глас.
Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.
— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.
— Какво да направя? Наистина не се с ...
1424
1
5
1552
Полунощ е. Луната е влязла неусетно в стаята ми и неканено е разположила любопитния си поглед върху мен. Нейното странно сияние ме проучваше, като се разстилаше върху раменете ми, а косите ми отразяваха лунния й блясък. Не можех да заспя, мислите ми се разхождаха в един друг свят. Намирах се в онази ...
556
5
7
– Последно желание, последно желание, последно желание – повтаряше се до безкрайност в стаята.
Обърнах се към посоката на звука и натиснах силно будилника. После бавно се върнах обратно в предишното си положение.
Отново засънувах и тъкмо бях на най-интересното място и пак започна този крясък:
– Посл ...
Обърнах се към посоката на звука и натиснах силно будилника. После бавно се върнах обратно в предишното си положение.
Отново засънувах и тъкмо бях на най-интересното място и пак започна този крясък:
– Посл ...
383
2
Знаете ли в кои страни -
Минерва е боготворена?
Откъде са са всички велики жени?
Афродита къде е родена?
Там дето кръвта кипи ...
Минерва е боготворена?
Откъде са са всички велики жени?
Афродита къде е родена?
Там дето кръвта кипи ...
414
2
2
Дори и седем дена
и седем нощи да сме тук-
съдбата ни не ще се променя.
Затуй, Командире, не издавай звук!
О, Господарке огорчена!? ...
и седем нощи да сме тук-
съдбата ни не ще се променя.
Затуй, Командире, не издавай звук!
О, Господарке огорчена!? ...
382
1
Когато тя пред войните застана
от жар дълбока огнено изтерзана
извика Командира на войската вярна
да жертва цялата си сила явна.
Когато от силна преданост бе заляна ...
от жар дълбока огнено изтерзана
извика Командира на войската вярна
да жертва цялата си сила явна.
Когато от силна преданост бе заляна ...
392
1
На брега на една голяма река
живяла някога богиня Минерва.
Лекувала тя със свойте блага
и дарявала на хората надежда.
На брега на една голяма река ...
живяла някога богиня Минерва.
Лекувала тя със свойте блага
и дарявала на хората надежда.
На брега на една голяма река ...
389
2
1590
1
Бият камбани отдалеч,
а в долината се късат мъглите.
Вечерите настаняват се веч
и галят невидимо земите.
И ако чуеш звън като от меч - ...
а в долината се късат мъглите.
Вечерите настаняват се веч
и галят невидимо земите.
И ако чуеш звън като от меч - ...
697
2674
2
1
2639
1
Черен орел над Дунава кръжи.
С криле руши тишината.
Странни знаци прави и лети.
Носи вестта на войската.
Нека само се смрачи ...
С криле руши тишината.
Странни знаци прави и лети.
Носи вестта на войската.
Нека само се смрачи ...
708
2
1338
През девет царства в десето, живеело едно момиче, което било толкова бяло, че всички го наричали Снежното момиче. То било много бледо и лицето му изглеждало почти прозрачно. Там никога нямало пролет, лято и есен. Винаги било студено. Винаги било – зима. Снежинките били единствените обитателки във въ ...
1691
1537
1
2
Някога много, много отдавна хората живеели спокойно и щастливо. От сутрин до вечер се трудели и били радостни и доволни от щедрото отплащане на земята за труда им. Сеели най-различни неща, с които се прехранвали. Отглеждали животни. Нямало още злоба, завистта не съществувала и всички били задружни и ...
980
2
Някога, в стари времена, живеел един цар със своята царица, които имали трима сина. Синовете им били храбри, силни и непобедими воини. Били снажни и красиви момци. Когато момчетата станали на възраст за женене, царят ги извикал един ден при себе си и им казал:
— Вече сме много стари и скоро ще умрем ...
— Вече сме много стари и скоро ще умрем ...
575
2
5
1302
2
1581
1
1711
1
1679
1
В сърцето му никога повече нямаше да има покой Сърцето му беше пусто.
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги. Обичаше го, въпреки, че той й беше отнел усмивката.
Тези нейни думи щяха да останат завинаги в сърцето му. Какво беше сторил?
Не му оставаш ...
- Обичам теее! - беше извикала с последни сили, когато той се обърна и си тръгна завинаги. Обичаше го, въпреки, че той й беше отнел усмивката.
Тези нейни думи щяха да останат завинаги в сърцето му. Какво беше сторил?
Не му оставаш ...
847
2
Студена, зимна нощ. Морският бриз гали лицето му и го моли да му отвърне със същото. Поредна молба. Невинен поглед и ето, че се съгласява. Отвръща му със същата страст, с която го чувстваше и преди. Морето... Нищо не се бе променило. Морската вълна се отронва и пада безмълвно в краката му. Моли го. ...
952
2
Снегът отронва кристалчета любов, които се стичат по ледените висулки на косата ми. Плъзгат се и падат, очаквайки допира на кожата ми, където ще се превърнат в преживяна приказност. И потъвайки в топлината ми, ще се утешат поне за малко, припомняйки си безмълвно минали болки.
Дали са съвършени тези ...
Дали са съвършени тези ...
801
1
(импресия)
Капките дъжд звъняха нежно и безтегловно навън, като се стремяха да не се докосват. Падаха бавно и плавно, потъвайки в жадната земя. Наоколо стърчаха макове, хиляди червени макове. С мирис на пламнали огньове, бяха навели виновно глава. От ситният дъждец главичките им бяха натежали и се п ...
Капките дъжд звъняха нежно и безтегловно навън, като се стремяха да не се докосват. Падаха бавно и плавно, потъвайки в жадната земя. Наоколо стърчаха макове, хиляди червени макове. С мирис на пламнали огньове, бяха навели виновно глава. От ситният дъждец главичките им бяха натежали и се п ...
1042
2
2
1766
1
1407
1
1583
1
1727
3
Сам ли си? Бутнах силно вратата.
Влезе с мен бял лъч светлина.
Китарата падна с вик от стената.
Разби тишината на малки стъкла.
Къде си? Крещя аз в тъмнината. ...
Влезе с мен бял лъч светлина.
Китарата падна с вик от стената.
Разби тишината на малки стъкла.
Къде си? Крещя аз в тъмнината. ...
1308
4
2
1757
1
2347
1
2
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
