kleopatrasv
250 results
Погледна го. Какво ставаше с него? Лицето му изведнъж се беше променило до неузнаваемост. По скулите му се стичаше сълза. Възможно ли беше? Може би, беше последна. Падаше и изчезваше. Спомените, сякаш оживяваха - и чувствата му се събуждаха. Още я обичаше вероятно. Колко ли мъка му беше причинила и ...
  734 
Предната нощ сънува пак този необитаем остров...
– Ако можеше да ми се случи поне една малка частица от него!? – мислеше си Маестрото и пишеше. Наистина сънят на Антоан беше прекрасен, особено за човек в неговото положение. Той се надяваше, че идеята му за сценарий ще дойде именно от там - от съня. ...
  728 
Първите слънчеви лъчи проникнаха през прозореца и погалиха нежно лицето му. Размърда се в леглото си и се огледа неспокойно. Истина ли беше? От известно време насам сънуваше почти един и същ сън - как живее на необитаем, остров, съвсем сам. И един слънчев ден среща най-красивото създание на този свя ...
  857 
Изпей тази песен, Певецо.
Изпей я и нека свърши света.
Събуди с нея всичко живо и свято
и нека усетят полъха от гласа.
Нареди нотите бавно в небето. ...
  975 
Един ден усетиха любов вълните,
красива мистика за тях бе тя,
която криеше на дълбоко сълзите
и блестеше под луната, като небесна светлина.
Дали разбираше това, морето? ...
  1047 
Танцуват вълни под лунна светлина,
оплели се влюбено, като душите
и сякаш мечтаят да помилват брега,
намислили да му прошушнат мечтите.
И морската арфа изведнъж замълча, ...
  1502 
Морето жуми,
но влюбено ни наблюдава.
И със слънце, вятър, вълни
отново спомени съживява!
Припев: (x4) ...
  1008 
Морето стои с отворени очи.
Чака жадно да погълне синевата.
Трещи гръмотевица в неговите уши.
И търси с вятъра разплата!
А хоризонта над него все мълчи. ...
  810 
Жарки юлски дни.
Усещане за безкрайно лято!
Целува ме море със солени устни.
Щипе. Боли. И става все по-опасно!
Зелени дъхави треви. ...
  934 
  1490 
Ветровете над моето градче
разнасят възгласи радостни.
Ето днес отново празник дойде –
„Свищовски лозници” вият се багрени.
А в усоите на дунавските лесове ...
  345 
Изчезва лятната омая.
Сезона вече е към края!
Попивам със сетивата плажа.
Отлита Лятото – залязва!
Вървя по пясъчната алея ...
  752 
Септември е. Лятото свърши!
Тихо капят есенни листа!
Мечтаят красиво всичко да завърши,
но повличат след себе си тъга!
Остана само споменът златен. ...
  339 
Сноп искрящи лъчи
над хълма потрепват.
Спускат над морето мълви
и в златен пясък – мечти разместват.
Ситни морски пръски ...
  903 
В нежността на вълните си най-утихнал!
Там най-нежните ласки си пожелал.
В зеленината на тревите си най-стихнал
и най-голямата утеха в тях си разпознал!
С морските настроения си най-привикнал! ...
  782 
Мълчаливо по пясъка ний вървим.
Вече е краят на август!
Под краката ни невинно шепот скрипти.
Идва неусетно раздялата!
Преглъщам виновно тези мисли с тъга. ...
  746 
Разпиляна нежност събирам в шепи
и плисвам я там от брега.
Безумна сладост морето усети
и донесе ми прохлада начаса.
Докосва ме небето с тайна невинност, ...
  818 
Все някога ще се случи, зная
и ще можем да му се насладим,
но днес не искам да гадая,
дали можем от море далеч да стоим!
Морето ще е красиво, зная ...
  833 
На брега на морето, обвита в тъга,
на мокрите пясъци лежа си спокойно.
По бузите жари гореща морска сълза
и смесват се следи от стонове стройно.
На плажа горещ пак съм сама. ...
  771 
Скришом вятърът подсуши ми сълзите
и нежно помилва ме там по косите.
Сложи целувка и разтърка страните
и утешително се заигра с мечтите.
Пропусна срещата снощи моряка, ...
  791 
Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари - ...
  284 
Ще дойдеш Ти в този ден, когато -
аз ще те чакам притръпнала от зори.
Навън ще бъде все така горещо лято,
а от теб прохлада безкрайно ще струи!
Ще дойдеш Ти с песента на птичката, която - ...
  420 
Как живеем в царството на вещите?
Единствено само ний си знаем как!
Изречем ли думи - от горещите
за срещи започваме да си мечтаем пак!
Обичаме ли да се залъгваме със страстите? ...
  549 
Над хълма огнения залез,
като мрачен демон се завръща.
Дошъл от синята забрава
и с една въздишка се намръщва.
Надъхал се със зелената дъбрава, ...
  361 
Попитах вятъра – Къде са следите?
Той мълча и дълго ме гледа в очите.
Повторих същото и на морето,
а то погледна влюбено небето!
Замислих се, загледана във водата. ...
  315 
Щастливи стават всичките ми нощи,
когато в тях пристъпваш с мисъл светла!
Искам с музика звездата да ме упои
и сиянията й да събера в шепа!
Щастливо гледат твоите очи ...
  551 
Обичам залезите златни,
облели ме в златиста светлина.
Жадувам погледите им страстни,
положили ме в техните кресла.
А от там струят вълшебства властни, ...
  577 
Един поглед, сияещо ме моли.
Между нас - сребриста нишка тишина...
Уста треперещо ми заговори
и израстна стълб искряща светлина...
Изви се... като полъх над върхари - ...
  295 
Презрели чувства пак кръжат,
обагрени със златни спомени.
Летни страсти от тях струят –
със слънчеви петна незапомнени.
Под старата смокиня аз се спрях. ...
  425 
Писък на чайка. Шум от крила.
На брега жена се вайка. Вдига ръка.
Морско вълнение... носи мълва.
Шумно опровержение. Идва вълна!
Закъсняло лято. Голям огнен пожар. ...
  834 
На утрото във сините простори
литнаха мечтите на дете.
Поглежда то и им говори.
Трепти отдолу синьото море!
Изникна струя с водни отговори. ...
  915 
Бодро по палубата моряк крачи,
а душата моряшка бушува!
Ех, защо ли сърцето му се плаши?
И приближи ли дома си, се страхува!
На кея ще го чака жена любима, ...
  875 
В пясъчен замък легло си сложихме
и завивка от вятъра ний измолихме.
Със солени устни дари ни морето.
И затанцуваха вълни бриза на сърцето!
Страстта е лунна и богата! ...
  909 
  1376 
Не, не искам да те измъчвам.
Недей рискува вече с Любовта!
Отдавна мина времето да се промъквам
и да чакам в тъмното нежността.
Не, не чукай – не ще ти отворя. ...
  613 
Любовта ни –
едно мило събуждане,
нежен полъх преминал отвъд,
ненаситна жажда за обладаване,
огнена страст, наелектризирана свръх. ...
  705 
Посипвам думи нежни като цвете
по своята небесна ученическа дъска.
Редя и разпилявам срички в куплети
и сортирам своите цветя като в леха.
Докосвам ги с неохотни краски ...
  563 
Сам си... Бутнах вратата.
Влезе с мен лъч светлина.
Огън изгаря душата.
Виното отвън закипя.
И туптят в ритъм сърцата. ...
  709 
Зачаках залеза да стане сив
и небето леко да потъмнее.
Докато не стане мълчалив и чист
полумесец няма да изгрее.
Заспивай, Слънце! Той дойде вече тук! ...
  864 
Когато слънцето един ден проговори –
гората бе потънала в тишина.
Не можеше тя да се престори –
узна първа за голямата новина.
Трепна и бързо се разтревожи – ...
  847 
Random works
: ??:??