Клиничният (Андрей Георгиев)

Страх 🇧🇬

Надеждата се ражда,
проплаква, без да знае,
че нещо ще пирува с душата ѝ невръстна.
Замахва острие
и кръв по пода пари, ...

Клиничният

Poetry » Philosophical, Civic

2024-08-26T14:33:07+03:00 477 2 2

Между вчера и никога 🇧🇬

Къде изчезна кърпата,
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.
Къде оставих кърпата ...

Клиничният

Poetry » Philosophical

2024-08-24T10:37:49+03:00 604 4 7

Тишина 🇧🇬

Колко е тихо. Колко са тихи
мисли и чувства, и хора;
хора без чувства и хора без мисли,
свят без стени и подпори.
Бездни, простиращи поглед сиротен, ...

Клиничният

Poetry » Landscape, Philosophical

2024-08-22T21:48:16+03:00 475 2 3

Сребърно огледало 🇧🇬

Аз сам си тръгвам - парещо студен,
нелепо закъснял за тая крачка,
не зная стъпките ми накъде ме влачат,
но виждам ясно - пътят е пред мен.
Луната, като призрак пребледняла, ...

Клиничният

Poetry » Love

2022-08-28T17:51:23+03:00 732 4 2

Отшелник 🇧🇬

Отдавна чужд си на живота си,
напразно молиш да не бе -
мечтите те пилеят в пропасти
над вечно сивкаво море.
Какво ще стане щом изчезнеш, ...

Клиничният

Poetry » Philosophical

2022-08-13T16:42:04+03:00 796 2 5