Между вчера и никога
Къде изчезна кърпата,
лежаща върху коленете ти?
Днес сякаш малко по-объркано
блуждае покрай тебе времето.
Къде оставих кърпата
до вчера бе на коленете ми,
а всъщност беше толкова отдавна...
Дали изобщо беше кърпа?
Прозорецът забравен е открехнат и
през него в младостта си ще избягам.
Прокрадва се мъгла по отражението,
смълчано между топлите ти длани.
Едно парче стъкло те гледа втренчено -
чертите му са зрителни измами.
Потрепват тихо, странно нежно, стъпките
на спомени, отместени от пътя си.
И тръгват, и остават, и завръщат се,
ту шумни, ту безмилостно заглъхнали.
В средата - между минало и бъдеще,
тече животът, все така естествено;
парченце плат, от дните ти откъснато,
те води за ръка
към неизвестното.
Пътешествие до обезсмислянето. Или с други думи - деменцията, видяна през очите на един страничен наблюдател. Част първа.
© Андрей Георгиев All rights reserved.
