Страх

Aug 26, 2024, 2:33 PM

Poetry » Phylosophy, Civilian

202 2 2

Надеждата се ражда,
проплаква, без да знае,
че нещо ще пирува с душата ѝ невръстна.
Замахва острие
и кръв по пода пари,
надеждата се вглежда отдалече във трупа си.
Не бе ли твърде рано,
а може би пък късно,
безжизненост коварна
със мършави ръце
душите ни тъй гневно
до пясък да разкъсва, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Страх

Want to read more?

Random works