Черно-бяла сврака в ръцете ми лежи,
крилата счупени са, сърцето ù кърви,
с неописуемата болка, че няма да лети
прикована към земята дните тя брои.
Споменът за въздуха е жив, ...
Отново полунощ и телефона си държа,
копнея да ти се обадя и чуя ти гласа,
със сърцето да попивам всеки звук,
да кажа колко искам да си тук,
да те целуна и прегърна, ...
Kато сън пред мен се ти яви
и стопли изстиналите ми гърди,
сърцето бие лудо, сякаш всеки миг ще спре,
а свежи глътки въздух пълнят белите ми дробове.
Снага тънка като на бреза, ...
Tърсиш бряг, опънала платна,
носиш се в морето и чувстваш се сама,
ровиш в кладата, когато останала e пепелта,
търсиш сърцето и другата ръка,
бориш се за себе си, за любовта, ...
Залезът затихва, часовникът тиктака,
вкъщи някой пак те чака,
а прегърнати на пейка ний стоим
и промяната на облака в небето ний следим.
Всичко това е толкова чисто и невинно, ...
Аз бродя по път тесен
и в душата ми напира сладка песен
за вяра, слънце и една жена,
за моята България и за света,
но птица стрелна се до моите крака ...
