Нито дума, нито звук
Няма дума, нито звук
сам седя си тук,
искам да те видя,
искам да те чуя,
искам страховете свои да разбуля,
но няма дума, нито звук
нито шепот сред любимите цветя,
няма сянка под любимият ми бук,
има само една голяма лъжа.
Няма дума, нито звук,
може би просто ми прави напук,
а днес тя бе там накрай коридора
и весело думи шептя,
далеч бях аз - отвъд кръгозора
и редях обидни слова.
Няма дума, нито звук,
защо се занасям като някой дук,
уви, трябва да се примиря
и по пътя свой аз да вървя.
Няма дума, нито звук,
сърцето мое прави туп-туп
и огън във мене гори,
тъгата изпълва моите очи.
Няма нито дума, нито звук,
това е животът - просто глава лук,
сълзи след сълзи се редят,
но устните все още мълчат.
Няма нито дума, нито звук,
аз чувствам се като боклук
захвърлен, оставен, забравен дори,
или съм просто човек със разбити мечти.
Няма нито дума, нито звук,
в главата ми бие яростно чук,
сърцето крещи, мозъкът също,
чувството в мен се извива кръшно.
Няма нито дума, нито звук,
в дъжда съм застанал под един улук
до пейка позната, вход непроменен
и чувството пак се заражда във мен.
Няма нито дума, нито звук,
надеждата - и тя умря накрая,
но аз съм тук сега и тръпна
на пролетта за мен настъпи края.
P.S.
Словореда на последния стих е редактиран от Госпожа Стихийно Бедствие за което има едно ГОЛЯМО БЛАГОДАРЯ от мен :)
© Радостин All rights reserved.
