Megani87
9 results
Разбираш ли - понякога мълча -
не е тъга и дъжд не е.
Не е блуждаеща сълза,
не е поредното изгубено парче.
Разбираш ли... ...
не е тъга и дъжд не е.
Не е блуждаеща сълза,
не е поредното изгубено парче.
Разбираш ли... ...
386
Тази нощ ще вдигам тост след тост.
Ще празнувам с приятелката стара –
Тъгата ще ми бъде важен гост,
Спомен мил ще налива чашите на бара.
Ще полеем минало и настояще време. ...
Ще празнувам с приятелката стара –
Тъгата ще ми бъде важен гост,
Спомен мил ще налива чашите на бара.
Ще полеем минало и настояще време. ...
1004
3
Добър вечер, мое тъжно плюшено мече!
Моя стара нестоплена тъга.
Добър вечер, мое парцалено сърце!
...шито сълза по сълза.
Добър вечер, мое тъжно плюшено мече! ...
Моя стара нестоплена тъга.
Добър вечер, мое парцалено сърце!
...шито сълза по сълза.
Добър вечер, мое тъжно плюшено мече! ...
1010
1
4
Не плача. Не тъжа. Не обичам.
Сега ми се мълчи.
Живях до привикване...
...в дом от мечти,
който сама сътворих, ...
Сега ми се мълчи.
Живях до привикване...
...в дом от мечти,
който сама сътворих, ...
922
1
Падах много.
И ставах.
В нощите попивах сълзите.
А денем усмихвах се гордо.
И ме хулеха и тъпкаха... ...
И ставах.
В нощите попивах сълзите.
А денем усмихвах се гордо.
И ме хулеха и тъпкаха... ...
815
1
Дърветата уморено поклащат корони
над смълчаните улици, извили снаги,
а сградите - безизразни и огромни
си играят на среднощни светлини,
но бавно плуват и те в мрака, ...
над смълчаните улици, извили снаги,
а сградите - безизразни и огромни
си играят на среднощни светлини,
но бавно плуват и те в мрака, ...
685
Смълчани, идващи отнякъде,
понякога огряти, светещи, друг път - не,
рисуват пътища навсякъде,
водени от своите ветрове.
Днес ме гледат с белите си рошави глави ...
понякога огряти, светещи, друг път - не,
рисуват пътища навсякъде,
водени от своите ветрове.
Днес ме гледат с белите си рошави глави ...
621
Знам, бунтуват се моретата дори,
затихнали са и плажовете, някъде там,
хоризонтите спят в пашкули от мъгли,
а вятърът, хладнокръвен се разхожда в нощите сам,
зимата е царица, развяла бяла мантия, ...
затихнали са и плажовете, някъде там,
хоризонтите спят в пашкули от мъгли,
а вятърът, хладнокръвен се разхожда в нощите сам,
зимата е царица, развяла бяла мантия, ...
1039
1
Сред бурените, растящи наоколо,
сред писъците на изплашени деца
и призраците, тичащи надолу,
отправени към главната улица...
Аз откривам късче, изгубено от самата мен ...
сред писъците на изплашени деца
и призраците, тичащи надолу,
отправени към главната улица...
Аз откривам късче, изгубено от самата мен ...
856
1
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
