Тази нощ ще вдигам тост след тост.
Ще празнувам с приятелката стара –
Тъгата ще ми бъде важен гост,
Спомен мил ще налива чашите на бара.
Ще полеем минало и настояще време.
Ще си кажем толкова неща...
Ще поплачем за отминалото време.
А, когато дойде цветна утринта,
ще отпия от горчивото кафе
и ще се усмихна широко на света.
© Миглена Костова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
