monilia
280 results
През портала на времето преминал в галоп,
но съвместил своето битие с наличната страст.
Престрадални поеми написал в трудни,
изящни моменти на устрем, самота и силни чувства.
Тежък избор в нашето съвремие. ...
  459 
Във твоят свят едва ли ще проникна.
Зазидан, полутъмен и суров.
А пък сълзите ми по тебе все не стихват.
Защо бе толкоз крехка нашата любов?
  268 
В сълзите ти – потиснати вселени,
от облаците – капки сътворени.
В очите ти проблясват чудеса,
дали това е смисълът на любовта?
  291 
Огромна мъка е стопила
свежестта на утрото.
Брезата бавно се раззелени.
Душата ми в очакване линее,
а пролет дивна е надвесила ръце, ...
  258 
Прегръщам те!
Целувам те!
Не искам и да знам
къде ще ни захвърли
животът ни голям. ...
  339 
Как хапещо навън е!
Отрупана със сняг,
елхата е заспала,
под топъл похлупак.
  718 
Отново ще летя след залеза,
тъй пурпурен, влиятелен и свеж.
Ще бягам аз от тежката навалица,
за да се гмурна във живота тъй горещ.
  262 
Слънчо, слънчо - топъл знак.
Идвай бързо с весел бяг.
Да затоплиш равнината.
Да разгониш самотата.
  325 
Ще тръгнем в две посоки,
които няма да се съберат.
Илюзията - толкова жестока,
шега ни изигра и този път.
  350 
Очаквам на спирката наша,
пристига при мен любовта.
Снегът е чист, благосклонен,
надиплен, фрезован – богат.
Разтворил сърцето щастливо, ...
  239 
На депутатите е позволено
да го създават с отегчение.
Нима това е неприлично,
когато съдържанието му
е строго лично?
  257 
Когато пиеш сам, светът те тъй гнети.
И ето ме голям, със хиляди мечти.
Но те се лутат в мен – бездомни, носталгични.
Преливат във рефрен. Стопяват се безлични.
Какво да правя с тях? Ще търся нов завой. ...
  228 
Отражение, близост, видение.
А безумството е налице.
Ще отхвърлиш ли своето его,
за да бъдеш искрен поне.
И във тази невинна игра ...
  266 
Лилави минзухари
целуваха нощта.
Между боровете стари,
открили нежността.
  256 
Слънчеви взори земята галят.
Божествени порти пред нас се отварят.
Листата нашепват тайни изкусни.
Просто ми липсват твоите устни.
  283 
Сърцето ми ликува.
Не мога да го спра.
Живота всичко ми поднесе.
Настроение прекрасно.
Любов извира ежечасно! ...
  252 
За утрото ще ти разкажа,
поприпкващ нежно по паважа.
И засияха небесата
от тази утринна позлата.
Щурец в ръката ми се свива, ...
  272 
Ровя във пясъка, ровя.
Мечтая.
Малка тенжерка с руни по края.
Как е изпаднала тук в пустошта?
Няма си даже свестни крила. ...
  313 
Искам до мен да си вечно.
Да те топля с грижовната длан.
Да усещаш в душата човечност.
Да заспивам с духовен шаман.
  364 
Залутан в дебрите на мисълта се питам
защо ли Бог ме тъй ориса?
Една отколешна мечта
да ме преследва и не дава мира.
Преболедувах, преживях милион ...
  240 
Хубав е днешният ден.
Така приятно припича.
Само Витоша е леко мъглива.
Чува се смях на момиче.
  735 
Аз тук съм във една постеля
и чакам твоята повеля.
Ще сричам букви, шепот ще подам.
Ще искам да строя и храм.
Ще дойдеш ли със мен да споделим, ...
  421 
Замъгли ми се съзнанието.
Буквите загубиха смисъл.
Не можех да ги докосна.
Какво е това?
Нима това е провидението? ...
  227 
Две палави гугутки зад климатика свиха си гнездо.
Строено бе с усърден труд, умения и в ритъма на танца болеро.
Донасяха те клечките от близо и далеч.
Понякога се случваше дори да теглят меч.
Но трудно бе строителството - непригодно. ...
  277 
Потръпва тялото ти
в моите ръце.
Завива ми се свят
от нежността ти.
Тишината усилва чувството. ...
  365 
В неравна борба, оцеляваме трудно.
През нас преминават безброй тегоби.
Очакваме свежест, любовна наслада,
а идват спонтанно - тежки беди.
Животът е джунгла. ...
  308 
Както си гледах в краката и ето,
появи се сама от морето.
Стройна, красива, любвеобилна.
Слънчева, жизнена, сексапилна.
Страст излъчваше със очите. ...
  275 
Ще загубя ли
очарованието си на Рицар?
Печален образ ме зове.
Ще тръгна по света
с подострен меч, ...
  256 
Той беше мъничък и мъркащ.
Косатко го нарече тя.
Със лапичките си белязани
играеше си със смеха.
Подскокна на дървото. ...
  229 
Старо куче чака пред вратата,
да го пуснат в закусвалнята богата.
Мечтае изкусно. Ухае на вкусно.
Поседна, сви ушички.
Как да поръча? ...
  253 
Колко е скучно в самотния ден,
да препускаш уморен, отегчен.
Покрай теб се стрелкат коли.
Кучета лаят, глава те боли.
Стресът напира, чудовищно див. ...
  334 
В изумрудени пасбища
стъпвах леко, наивно.
Изведнъж се обърнах
и зърнах богиня.
Не беше красавица, ...
  271 
В твоите тъжни очи
аз утеха намерих.
Не кори ме любов,
че съм толкова грешен.
Как пленителна сила ...
  288 
Неусетно идва старостта.
Притиска ни от самота.
Обърква ни, тревожи ни.
Остават спомени от устремните дни.
От опит за летене. ...
  407 
Посипаха се от небето
с мънички чадърчета.
Почти летяха.
Изкусно се приземиха.
Вървяха в строен ред. ...
  285 
Колко съм жаден и отпивам от твоите устни.
Колко е млада любовта ни под дивите кестени.
Тайнствено шумолят листата им в нашите нежни души.
Как се търкалят годинките?
Месеци пърхат с криле въжделено напоени с любов. ...
  382 
Леко потрепва сребристото ято,
в топлото, слънчево, празнично лято.
Жерави нежни се реят в небето.
Колко копнежно ми тупка сърцето.
  356 
Как любовта се появи?
Със тихи стъпки във душите се всели.
Размаха прелестни крила.
Окъпа девствена гора.
Следите стари заличи. ...
  251 
Излекувай ме, Боже, от духовната бедност!
Имам нужда, потребност, потребност.
Ще чета, ще се радвам на буквите наши.
Ще се пробвам да пиша.
Ще мисля, ще зная, как да опиша живота до края. ...
  234 
Танцувам с цветята. Танцувам и пея.
Харесвам ги. Любя ги.
Страдам по нея.
Тя просто душата ми в шепите взе.
Така се отдадох, че нямам нозе. ...
  430 
Random works
: ??:??