monilia
287 results
Неусетно идва старостта.
Притиска ни от самота.
Обърква ни, тревожи ни.
Остават спомени от устремните дни.
От опит за летене. ...
  506 
Посипаха се от небето
с мънички чадърчета.
Почти летяха.
Изкусно се приземиха.
Вървяха в строен ред. ...
  351 
Колко съм жаден и отпивам от твоите устни.
Колко е млада любовта ни под дивите кестени.
Тайнствено шумолят листата им в нашите нежни души.
Как се търкалят годинките?
Месеци пърхат с криле въжделено напоени с любов. ...
  503 
Леко потрепва сребристото ято,
в топлото, слънчево, празнично лято.
Жерави нежни се реят в небето.
Колко копнежно ми тупка сърцето.
  413 
Как любовта се появи?
Със тихи стъпки във душите се всели.
Размаха прелестни крила.
Окъпа девствена гора.
Следите стари заличи. ...
  299 
Излекувай ме, Боже, от духовната бедност!
Имам нужда, потребност, потребност.
Ще чета, ще се радвам на буквите наши.
Ще се пробвам да пиша.
Ще мисля, ще зная, как да опиша живота до края. ...
  283 
Танцувам с цветята. Танцувам и пея.
Харесвам ги. Любя ги.
Страдам по нея.
Тя просто душата ми в шепите взе.
Така се отдадох, че нямам нозе. ...
  489 
Ох, ангелът мой е
в любовна мъка омаян.
Не, обсебен е.
Тази негова страст е от Бога дарена.
Той просто не го осъзнава. ...
  364 
Танцуваш прекрасно сиртаки.
Влюбена, нежна, пластична.
Ритуал вековен.
Изящество чете се във очите ти.
Изгубена в лабиринта на страстта, ...
  685  15 
Малко е да бъдеш влюбен,
трябва да обичаш!
Как така със мен се случи,
и загубих си ума?
Стана някак изведнъж. ...
  702 
Когато се напълнят чашите,
в очите грейва младостта.
Пристига с устремна походка,
чертае нови чудеса.
Сияе тя и в миг разлива ...
  522 
Тази приказна есен и за нас е орисана.
Топъл полъх от юг.
Пресен въздух от север.
Нежността на полята.
Прелестта на земята, ...
  570 
Живяхме във времена
с бурни ветрове и смерчове.
Оцелявахме по чудо с Божията помощ.
Как успявахме? Така и не разбрахме.
В дневниците ни се изписваха ...
  585 
Простих обиди, унижения.
Душата ми остана цяла.
От тези пагубни движения,
усетих, че е остаряла.
И махнах със ръка в движение. ...
  502 
В живота си преминах
през иглени уши.
Ограбваха ме честно,
невидимо дори.
Загледан в небосклона, ...
  465 
Живееш цял живот
да гушнеш
земя, пари, дори...
парче Луна...
А аз – проклетник, ...
  597 
Крачих по звездните пътеки.
Общувах със звездите.
Енергия се сипеше от небосвода.
От Млечния път пих вдъхновение.
Съзвездията бяха моята утеха.
  500 
Какво се е слънце жарнало,
жарнало още затлеяло.
Ще си го туря в торбата,
дано малко да хладне,
да хладне да се не види.
  532 
Правда, какво е това?
Не ни лъжете - префинени
депутати в министерски кресла.
Изфабрикувахте някаква правдоподобна изкусна лъжа.
Не ни харесва "преустройството" в нашата страна. ...
  630 
Ако платната са вдигнати... ще летим!
Ако са спуснати, ще си помагаме с греблата.
Ще се движим бавно, бавно в тишината.
Ще се любуваме на красотата!
  544 
Страстно прилепнала – форма, служебна.
Удовлетворителна, секси, потребна.
Знаеща, изискана, дружелюбна.
Можеща, искрена, сладкодумна.
Лаври обира само с усмивка. ...
  758 
Щедро слънце се надвеси
над земята плодовита.
Тежък плуг запори
почва тежка, жаловита.
И от слънчевите взори ...
  517 
Ще страдам дълго, много дълго.
Товара от плещите си ще хвърля в бездна тъмна.
Но няма да оставя във мечтите ми
самотен облак да заплува.
  482 
За кой ли път изпращаме нощта,
самотни, уморени, слаби.
Нима това е нашето призвание,
светът да се окаже без любов?
О, не, не е възможно, ...
  542 
Грехове, грехове, грехове,
натрупани, смъртни, фатални.
Във името Божие славно,
се вричахме смело, тотално.
Надигахме с мишци ...
  491 
Понякога,
съвсем неочаквано,
в душите ни
се изсипват думички.
Оставят се на течението. ...
  451 
Затрупани са дневните страдания.
Откъслечните вопли и стенания.
Корава длан потропва по китарата.
Забравата е в мисълта за славата.
Как лесно се късат струните китарни. ...
  545 
Във дядовата къща се шири тъмнина.
Пропукват се гредите от умора.
Една невидима, прозрачна светлина
огрява там любимите ми хора.
И ябълките стари, провесили самотни клони, ...
  697 
Усмихната, чаровна и предизвикателна.
С походка съблазнителна и привлекателна.
Със две трапчинки удивително дълбоки, страстни.
Завидна роля тя играе във съдбата ми.
Понякога е страстната лъвица, ...
  654 
Такава нежна, съцветие също.
Красотата прониква през нея.
Започва ликуваща да се слива
със света, в който живее.
Докосната милион пъти и ...
  586 
Тъгата застива отново в душата,
разпуснала грива в една непозната,
усойна, страхлива, забулена ревност.
Притворна, загубила всякаква смелост.
Животът погазен, а ритъмът беден, ...
  643 
Прехвръкнаха снежинки лекокрили.
Премрежиха очите ни сънливи.
Заситниха те снежното хорце.
Погалиха ни с весели ръце.
От сутрешното снежно нашествие ...
  515 
С ръка те докосвам,
за част от секундата даже. . .
Сърцето ми бие във ритъм безреден,
душата ми страстно те търси сега. . .
Къде си ти, моя сродна душа? ...
  808 
И пак е вечер в равнината.
И пъдпъдъците спотайват своя стон.
Щурчетата засвирват нежна песен.
Безшумно приближава скорпион.
Във мрака тихи сенки шепнат. ...
  562 
Стоманени криле ни носят скорострелно.
Във орбити различни кръжим.
Опитваме от плодовете на вселената.
А, себе си познаваме най-бегло.
Докосваме обятията на света. ...
  456 
Колко много целувки
топлят жълтата есен.
И полята зелени,
полетели, унесени,
ще прескочат баирите, ...
  601 
И ето пак е вечер.
Навън вали, вали...
До мене аз те чувствам.
До мене остани.
Една прекрасна песен ...
  612 
Ще се влюбя в дъжда,
за да мога да достигна
до твоите устни.
С капките нежни
ще доплувам ...
  831  13 
Една калинка в пролетна премяна
се сгуши между цветовете нежни.
Една любов - непредвещана,
във клонките намерила убежище.
  888  14 
Ще се срещнем в живота суров
най-накрая, с очи закопнели.
С буен ритъм пулсира сърцето.
Ще се пръсне, но няма да спре.
И прашинки от него ще светят. ...
  673 
Random works
: ??:??