moonyy

6 results

Синята нишка 🇧🇬

Това е sci fi разказ, който пиша от почти месец вече. Надявам се да отделите малко време да го прочетете. Дано ви хареса.
Алън Мур се бе проснал изнемощял на тротоара пред обезцветен блок на границата между големия мегаполис и реставрационната зона. Беше облечен в дълга бяла лекарска престилка и тре ...
moonyy (Петър Христов)
moonyy
Prose » Science fiction & fantasy
1.6K 1

Магията на сезоните 🇧🇬

Сезони
Внезапно извилият се, смразяващ до кости вятър се вклини в мен, засипвайки до сега открито ми лице с рояк снежинки. Затворих очи, намръщих се заради неприятната боцкава вълна, която ме обля, и изсумтях недоволно. Побързах да закрия лицето си с тъмен шал, който до скоро бе небрежно поставен ок ...
moonyy (Петър Христов)
moonyy
Prose » Short stories
1.3K

Дяволът 🇧🇬

Сержант Алън крачеше бавно и спокойно напред по коридора. Дъските под нозете му скърцаха тягостно и злокобно, предвещавайки, че могат да поддадат всеки момент. Всичко гниеше в непрогледна тъма и упадък, разял основите на пропадналия, жалък свят, в който се бе озовал сержантът. Стиснал здраво фенера ...
moonyy (Петър Христов)
moonyy
Prose » Short stories
1.2K 2

Човекът, захвърлен в света без ориентир 🇧🇬

Човекът, захвърлен в света без ориентир.
Светът е объркващо място. Това се дължи на огромния брой култури, религии, мнения, гледни точки. Например имаме християнската догматика, а от друга страна будистките философски учения и принципи. Напълно различни култури - от езика до обичаите, до дори и дреб ...
moonyy (Петър Христов)
moonyy
Essays » Philosophical
3K 1 4

Нощна приказка 🇧🇬

Късната вечер бе погълната слънчевите лъчи. Тъмното було на нощта се постилаше над града и постепенно всичко се сля в едно цяло. Мистика обхвана улиците, докато се разхождах по тях замислен и смълчан.
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, ...
moonyy (Петър Христов)
moonyy
Prose » Short stories
1.6K 2

Зимна приказка 🇧🇬

- „Синьо виктори" - измъмри неясна фигура зад тезгяха.
Това ме разбуди от леката дрямка и ме върна в малката, притъмнена стаичка. Машинално посегнах и подадох пакета. Дори на Коледа хората се тровят с това. Но не е моя работа, аз не ги познавам, нито пък виждам, а единствено чувам техните поръчки, к ...
moonyy (Петър Христов)
moonyy
Prose » Short stories
2.5K 1 5