Късната вечер бе погълната слънчевите лъчи. Тъмното було на нощта се постилаше над града и постепенно всичко се сля в едно цяло. Мистика обхвана улиците, докато се разхождах по тях замислен и смълчан.
Минавах по поредната пресечка, заслушал се в градските шумове. Гледах просто и отчаяно към земята, и се оставях по течението, пък докъдето стигна, нямаше значение. Бях обикалял всички пътища...
Тя! Ето я застанала на ъгъла на поредната улица, точно като пореден минувач, през поредния ден. Но Тя имаше друго излъчване и нямаше как да я подмина или да не обърна внимание на енигматични й щрихи. Просто стоях там. Съзерцавах я. Любувах й се и не можех да отлепя очите си. Нейната нежна фигура и неповторимо излъчване изпълваха душата ми. Тя изведнъж се обърна към мен. Удоволствието да уловя погледа й беше несравнимо дори с последните бегли искри на залеза, над лазурния океан, пречупени през призмата на капка утринна роса. Бях до толкова омагьосан от момента, че неочаквано някакъв минувач се сблъс ...