nbaovi
4 results
И времето плаче със мен,
а капките дъжд отмиват сълзи.
Роякът от хора застанал зад мен
отново шуми и шуми.
Мрак, мъглива пиеса. ...
  413 
Съблазнен от празната ми чаша, запъхтян застанах аз пред огледало.
И с омраза за деня прокажен около мене всичко беше опустяло.
Забравен, смирен навел глава в море от размишления,
загубил своята съдба, разпилян и скитащ.
Аз виках те до сутринта изморен, чаровен и залитащ.
  458 
Вече свикнах да не мога нищо,
свикнах да съм като роб.
И от хората не виждах смисъл,
бавно изкопавах своя гроб.
Не вървях като останалите, ...
  530 
Сутринта да чувам твоя глас.
Да се събуждаме подпухнали с усмивки
и погледи в захлас
по голи, красиви извивки.
Вечер в прегръдки, устните болят. ...
  545 
Random works
: ??:??