nicol0702 (Ваня Николова)

Времето отлита... 🇧🇬

Текат минути, дни и часове,
бързо времето отлита, без дори да разберем.
В този миг внезапно от мисъл озарен си, че:
Младостта е изживяна и няма да се върне
и как ли ще признаеш пред себе си, че тя е отживяла. ...

nicol0702

Poetry » Love

2007-12-12T15:23:57+02:00 1.3K 1

Ще ми позволиш ли 🇧🇬

Ще ми позволиш ли да бъда слънцето на твоя ден?
Ще ми позволиш ли да бъда въздуха, вдишван от теб всеки ден?
Ще ми позволиш ли да бъда радостта на твоя ден?
Ще позволиш ли да ти дам цялата обич на света?
Ще ми позволиш ли да заема малко кътче в твоето сърце? ...

nicol0702

Poetry » Love

2007-11-30T09:29:47+02:00 1.5K 3

Свят мечта 🇧🇬

Бъди моя принц на бял кон,
ела, вземи ме и в свят чудесен отведи ме.
В малка къща сред полето,
де златно слънцето блести
и тревица росна трепти, ...

nicol0702

Poetry » Other

2007-11-28T16:47:12+02:00 1.4K 2

Спомен 🇧🇬

В мислите ми винаги ти ще останеш,
в сърцето ми винаги радостта ще трепти,
спомняйки си за тези прекрасни дни, които ти ми подари
и цялото щастие и любов на света ми дари.
Но не съумях любовта да запазя и щастието си дори. ...

nicol0702

Poetry » Love

2007-11-24T15:10:38+02:00 1.4K 5

Зимна красота 🇧🇬

Наричат я вълшебство... приказка... - сън... - онази приказна нощ, в която снежинките танцуват своя ефирен танц в чест на своята принцеса - зимата. Очарователно бяла и невинна, ослепително блестяща и разкошна, уютно топла и безмилостно сурова, тя е тук с цялото си противоречиво обаяние. Тази сурова, ...

nicol0702

Essays

2007-11-14T15:42:52+02:00 13.1K 2

Небе 🇧🇬

Всеки път, щом погледна нагоре,
виждам хиляди звезди разпилени
и протягам ръце да ги докосна,
но те тъй далече са от мене.
Всеки път, щом вдигна поглед към небето ...

nicol0702

Poetry » Other

2007-11-13T10:43:57+02:00 1.4K 9