Бъди моя принц на бял кон,
ела, вземи ме и в свят чудесен отведи ме.
В малка къща сред полето,
де златно слънцето блести
и тревица росна трепти,
близо до поточе, което ромоли,
красиво и чисто като сребърна сълзица.
Дето нежната песен на славея ехти и въздуха трепти
и духът ми свободен лети... лети... лети.
Безвремие... безгрижност... полъх на съвършенство,
Необятност... красота... завладяваща светлина...
Тишина... хармония... чистота. ...