Свят мечта
ела, вземи ме и в свят чудесен отведи ме.
В малка къща сред полето,
де златно слънцето блести
и тревица росна трепти,
близо до поточе, което ромоли,
красиво и чисто като сребърна сълзица.
Дето нежната песен на славея ехти и въздуха трепти
и духът ми свободен лети... лети... лети.
Безвремие... безгрижност... полъх на съвършенство,
Необятност... красота... завладяваща светлина...
Тишина... хармония... чистота.
В мислите ми е тази мечта,
Мечтая си,
а колко трябва -
принц на бял кон и цветя.
Свят, сътворен от мен и моята мечта.
© Ваня Николова All rights reserved.