Nov 28, 2007, 4:47 PM

Свят мечта

  Poetry » Other
1.4K 0 2
Бъди моя принц на бял кон,

ела, вземи ме и в свят чудесен отведи ме.

В малка къща сред полето,

де златно слънцето блести

и тревица росна трепти,

близо до поточе, което ромоли,

красиво и чисто като сребърна сълзица.

Дето нежната песен на славея ехти и въздуха трепти

и духът ми свободен лети... лети... лети.

Безвремие... безгрижност... полъх на съвършенство,

Необятност... красота... завладяваща светлина...

Тишина... хармония... чистота.

В мислите ми е тази мечта,

Мечтая си,

а колко трябва -

принц на бял кон и цветя.

Свят, сътворен от мен и моята мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...