Nov 28, 2007, 4:47 PM

Свят мечта

  Poetry » Other
1.4K 0 2
Бъди моя принц на бял кон,

ела, вземи ме и в свят чудесен отведи ме.

В малка къща сред полето,

де златно слънцето блести

и тревица росна трепти,

близо до поточе, което ромоли,

красиво и чисто като сребърна сълзица.

Дето нежната песен на славея ехти и въздуха трепти

и духът ми свободен лети... лети... лети.

Безвремие... безгрижност... полъх на съвършенство,

Необятност... красота... завладяваща светлина...

Тишина... хармония... чистота.

В мислите ми е тази мечта,

Мечтая си,

а колко трябва -

принц на бял кон и цветя.

Свят, сътворен от мен и моята мечта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Николова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...