NinchetoNikolova (Nina Nikolova)

Ще вярвам и след края 🇧🇬

Твоите дълги, мръсни ръце, омотаха влюбеното ми сърце.
Злато, имоти, пари, със всичко това обсипваш ме ти.
Не ги искам разбери. Искам неговите черни очи!
Искам обратно мечтите си - върни ми ги!
За тъмницата с него копнея, докато в изящество с теб сълзи лея. ...

NinchetoNikolova

Poetry » Love

2018-01-12T09:55:51+02:00 600 1

Истина една 🇧🇬

Студ в душите и сълзи в очите.
Две сирачета сиротни и мечти
на прах разбити, останали самотни.
Подлецът кръвен това ни причини
и теб за винаги от нас отдалечи! ...

NinchetoNikolova

Poetry » Philosophical, Civic

2017-12-21T09:59:07+02:00 662 2

Неизпита истина 🇧🇬

Бутилка неотворена, тишина в сумрака,
истината изровена, часовника тик-така.
Всичко вече казах, като стар клюкар,
зная ти не вярваш в този номер стар
. ...

NinchetoNikolova

Poetry » Love

2017-12-18T21:12:36+02:00 673 1

Тази проклета, вярна тъга 🇧🇬

Звук, вдишване и две отворени очи.
Събуждам се и долавям мириса ти.
Ръка протягам аз да те докосна,
но върху белия чаршаф, неуловена тя се просна.
Аромат на топло кафе лицето ми гали, ...

NinchetoNikolova

Poetry » Love

2017-12-01T08:57:59+02:00 591 1 1

Миг като вечност 🇧🇬

Диханието трае миг, за миг затваряме очите си
и само миг е нужен на розата да разцъфти!
За миг любими,ме имаше и ти.
Във миг вълшебен аз твоя бях,
за допира ти ден и нощ копнях. ...

NinchetoNikolova

Poetry » Love

2017-11-30T14:05:42+02:00 718 1