paradiselost
4 results
Защо ще дойде краят на света (в няколко скромни реда)
paradiselost (Антония) paradiselost
Poetry » Other
О, невежество свещено...!
Във своето незнание се къпят...
И своя свят си само обожават!
Слепец с очи, безчувствен със сърце, глух с уши, със знание неук...
  770  2 
Кучето... или какво се случва с ненужните
paradiselost (Антония) paradiselost
Prose » Narratives
Ще ме видиш да тичам след колите. Безмълвно. Тичам, а ушите ми се веят в устрема ми. Тичам като човек , който вижда тръгващия влак, а знае, че няма друг. А нощта е студена и дълга...
Търся ги. Искам си ги обратно. Те мен - не. Просто ме оставиха. Един ден.
Беше тъжен ден. Не зная дали безпрекословна ...
  1277  12 
Напразно...се питам
paradiselost (Антония) paradiselost
Poetry
Отлетялото време не е дори спомен...
Прахосани години, оплели моето минало.
От всяка моя грешка е есенен лист отронен,
в тръпчива болка е застинало всичко.
Няма да правя равносметка за минутите и часовете, ...
  854  3 
Кратка трилогия на действителността
paradiselost (Антония) paradiselost
Prose » Narratives
Малките мизерници живееха в кочинката си. Нещастници, които искаха да са щастливи.
Но не знаеха как.
Не искаха да знаят.
Колко бяха нещастни! Защо бяха родени тук? Родово проклятие?
Невежество? Да! Можеха да забегнат. ...
  921  1 
Random works
: ??:??