Напразно...се питам
Отлетялото време не е дори спомен...
Прахосани години, оплели моето минало.
От всяка моя грешка е есенен лист отронен,
в тръпчива болка е застинало всичко.
Няма да правя равносметка за минутите и часовете,
а ще наблюдавам своето падение.
Амнезия ли е това? Или полет след ветровете?
Да живея или умирам е моето намерение?
Защо напразно тъпках тази земя?
Защо пропилях ценен кислород?
Защо мразех своята самота?
Защо съм член на човешкия род?
Не вярвам в нищо,
нямам идеали,
в скулптурна поза ме вали снегът...
Не ще издълбая в пръстта своите инициали,
искам да изгоря, да пламна без следа...
И тази вселена, туптяща в гръдта ми... кого зове?
© Антония All rights reserved.
