Отлетялото време не е дори спомен...
Прахосани години, оплели моето минало.
От всяка моя грешка е есенен лист отронен,
в тръпчива болка е застинало всичко.
Няма да правя равносметка за минутите и часовете,
а ще наблюдавам своето падение.
Амнезия ли е това? Или полет след ветровете?
Да живея или умирам е моето намерение?
Защо напразно тъпках тази земя?
Защо пропилях ценен кислород?
Защо мразех своята самота?
Защо съм член на човешкия род? ...