PetromiraTs

4 results

Мамо 🇧🇬

Майко, обич, дар от съдбата,
сърце ти носиш, по-широко от злата.
Светлина си, що мрака разсейва,
топлина, що душата огрейва.
Ти си корен, дом и закрила, ...
PetromiraTs (Петромира Цонева)
PetromiraTs
Prose
235

Лунната градина 🇧🇬

В едно далечно кралство, скрито сред меките облаци, имало вълшебна градина, която цъфтяла само нощем. Наричали я Лунната градина, защото цветята ѝ светели със сребристо сияние, а ароматът им носел най-красивите сънища на тези, които го вдишвали.
Малката принцеса Мая обичала да се разхожда там преди ...
PetromiraTs (Петромира Цонева)
PetromiraTs
Prose » Short stories
214 1

Четящият човек 🇧🇬

В малкото крайморско градче имаше необикновена пейка, на която всеки ден, в един и същи час, сядашe възрастен мъж. Хората го наричаха „четящият човек“, макар че неговото име беше Том. Наричаха го по този начин, защото винаги държеше книга в силните си и сякаш излъчващи топлина ръце. Независимо дали ...
PetromiraTs (Петромира Цонева)
PetromiraTs
Prose » Short stories
450 2 3

Коледа в снежното селце 🇧🇬

В малкото снежно селце, сгушено между стръмни хълмове, Коледа винаги носеше със себе си магия, която стопляше душите на хората. Това беше място, където времето сякаш беше застинало – дървените къщи с покриви, обвити в пухкава снежна пелена, изглеждаха като от приказка, а димът от комините рисуваше н ...
PetromiraTs (Петромира Цонева)
PetromiraTs
Prose » Short stories
456 2