Лунната градина

В едно далечно кралство, скрито сред меките облаци, имало вълшебна градина, която цъфтяла само нощем. Наричали я Лунната градина, защото цветята ѝ светели със сребристо сияние, а ароматът им носел най-красивите сънища на тези, които го вдишвали.

Малката принцеса Мая обичала да се разхожда там преди сън. Веднъж, докато се любувала на светещите цветя, пред нея кацнала малка златна пеперуда.

— Ако си намислиш желание и прошепнеш тайната си на цветята, Лунната градина ще го сбъдне! — прошепнала пеперудата.

Мая затворила очи и прошепнала:

— Желая да сънувам най-прекрасния сън тази нощ!

Вятърът погалил листата, а цветята затрептели в отговор. Малката принцеса се върнала в леглото си, а когато затворила очи, се озовала в сън, по-красив от всички досега – с летящи кораби, звездни светулки и реки от лунна светлина.

Оттогава, всяка вечер, Мая прошепвала желание на цветята и потъвала в сън, пълен с

вълшебство.