На самотата непрогледната тъма
с воал от безнадеждност ме обгръща.
В незнаен ужас мрак и пустота
като бездънна пропаст ме поглъщат.
Смразяващият зов на вечността ...
"Дали се зора зазори или е слънце изгряло?
Нито се зора зазори, нито е слънце изгряло,
а се Ирина задава".
Къде отлитна, миг неповторим,
на пламенна любов и ласки нежни? ...
Тя може да не е божествено красива,
дори със земна красота да не блести,
но крие в себе си онази прелест дива,
която кара мъжкото сърце да затупти.
Тя винаги е съблазнителна и мила, ...
Какво от туй, че тук принадлежиш на друг?
Какво от туй, че днес съдбата ни е разделила?
Телата могат да не си принадлежат,
ала душите – кой ще ги разлъчи?
Аз знам ,че друг заспива редом с теб сега. ...
Не позволявай да изстине огънят на вдъхновението.
Разпалвай непрестанно пламъка му чист.
То води ни през праговете на вълнението
към точния баланс на всеки стих.
Поетът трябва винаги да бъде влюбен ...
Тя неотклонен страж е на душите наши.
И като сянка вечно ни следи.
Със мрачния си облик все ни плаши.
С присъствието си наблизо ни гнети.
За вярващия е представяне пред Бога. ...
Направих всичко, за да те забравя.
Внушавах си какво ли не дори,
но мисълта за теб не ме оставя
и все така ужасно ме гори.
Припомнях си софизми и максими, ...
Живот в очакване ми отреди съдбата.
В надежди сладки дните ми текат.
Да бъда вечно влюбен и мечтател.
Да бъда вечно със любов богат.
Покорно страдам в дните на раздяла. ...
