snowdrop
53 results
Висините на орлите 🇧🇬
Не знаеш какво ще ти се случи там. Не очакваш дори и че ще отидеш.
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...
Не си го планирал - просто те са те повикали, а ти си се отзовал.
И ето те там - на ръба, на края на света, в неговото начало, уловен в примката на безвремието.
Тук ти сякаш си излишен. Това е тяхното
царство - високи, недостъпни, ве ...
992
2
За брезата 🇧🇬
В края на града имаше голям красив парк - горите се редуваха с китни полянки, а те, изпращани от редица дървета, приключваха отново в гори. Паркът беше известен в цялата околност, затова през почивни дни се пълнеше с хора. Децата се гонеха по тревата на полянките, грижовните майки разхождаха вечно у ...
1.4K
3
Разказче за камъчето 🇧🇬
Тя можеше да мисли, но не и да чувства, защото нямаше сърце. Беше го забравила някъде при някого, както се случваше с всичко излишно в живота й - онази стара жилетка в кафенето, чадъра, който никога не отваряше или шарената чанта, останала на счупената пейка.
Та нямаше си тя сърце, но си имаше малко ...
Та нямаше си тя сърце, но си имаше малко ...
982
3
Сърцето на Музата 🇧🇬
В неговия свят всичко беше различно и пъстро. Беше студент и живееше в малка таванска стаичка. Беше самостоятелен, но не и сам. До него винаги стоеше най-вярната му другарка - Музата. Когато той спеше, тя беше будна и кръжеше около съня му, за да не я забрави.
Сутрин, когато слънчевите лъчи пронизва ...
Сутрин, когато слънчевите лъчи пронизва ...
1.2K
4
Магьосникът и Луната 🇧🇬
Да, познавам го. Срещнах го случайно, докато търсех някакво нощно заведение. Съдбата ме прати точно при него и групата от магически създания, която го заобикаляше. И отново тя - съдбата, пожела заведението да потъне в тъмните улици, без да го открием. Говорихме дълго. Казахме много. Много, но без им ...
1K
5
Хаплива идея 🇧🇬
Преместих уморения си поглед от една мисъл на друга, отгърнах нова страница в съзнанието си, но и тя беше бяла. Като предишната. Опитвах се да уловя някоя идея, но уви! С тези крила много бързо успяваше всяка да избяга.
И така, стоях си безидейна пред празния лист и се чувствах... празна.
Станах от ...
И така, стоях си безидейна пред празния лист и се чувствах... празна.
Станах от ...
986
