Онези Ние - в онази вечер -
на онзи бряг - край онова море -
във онзи град, безкрай далечен,
с онази мелничка, там, най-отпред.
Онези Ние, във онзи спомен, ...
Нима си само... снимчица безжизнена,
в албум, неотварян от година,
в стаята - самотна - непочистена,
бутнат във просъница зад скрина.
Нима си само... страничка прелистена, ...
На пясъка изписах твойто име –
светлината да си спомня в тъмно иго,
но вятър бурен със вълнà обви ме
и името ти милно в миг изтри го...
Луната зърнах, уж в притихнала фурия – ...
Мойта Душа е море плахо и тихо,
в забрава отхвърлено - без брегове,
за всекиго то е бурно и лихо -
навсякъде среща се то с врагове...
Ничие корабче в него не плува, ...
Тя беше тук - макар и мимолетно,
зася Тя свойте райски плодове,
заля ни сладостта ѝ неусетно,
озари ни Тя със знойни цветове.
Ненадейно краят ѝ дойде - ...
Как се гаси Любовният? Пламък!...
Как се забравя твойто Лице?
Как да преобразувам във Камък
своето буйно, буйно Сърце?!...
Не!... Не угасва Любовният Пламък! ...
Мили очи неоткрити -
еликсири на Радостта,
докога ли ще бъдете скрити
от моята жална душа?!
................................................................... ...
