Васили (Васил Иванов)
11

Oct 8, 2018, 10:48 PM

Попитах

Poetry » Love

1.2K 0 0

Попитах морето - къде и как е любовта ми?

То каза ми:

На безлюден остров зад незрими води

умира твоята Любов любима

и няма сила, с която ти би

я спасил,тя е невъзвратима...

Попитах небето - къде и как е любовта ми?

То каза ми:

В незнайна вселена сред незрими звезди

умира твоята Любов ранима

и няма сила, с която ти би

я спасил,тя е невъзвратима...

Попитах сърцето - къде и как е любовта ми?

То каза ми:

Съвсем е на близо - у мен се таи

и пои ме със радост неземна

и ничие разстояние нея не би

я убило - тя е нетленна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0