Случайно срещнах те и припознах се
във изрисуваната бяла роза,
от картината прашна,
изтъкана от истински чувства.
Усетих те във себе си и се запитах: ...
И когато в дебрите на твоята усмивка се загубих
Ти видя колко хубав е света
И заобича живота както никога не си го правила досега
И се радваш че си жива че си ти и че аз седя до тебе
А във живота ти вече няма тъга ...
Когато тъгата във мене се разстели и се сетя за теб.
Във главата ми няма друго, освен това - дали споделяш моите чувства.
И знам, че дори да не е така, аз ще продължа напред, по-силен отпреди.
Но горчивината във душата остава.
И да, знам! ...
И ще прекрачим прага заедно
От тук до вечността
Хванати за ръце или прегърнати
Ще вървим по алеята утъпкана със слънца
И ще преминем заедно от другата страна ...
