Jan 11, 2011, 8:35 PM

Колко е дебел ледът?

  Poetry
916 0 3

Когато тъгата във мене се разстели и се сетя за теб.
Във главата ми няма друго, освен това - дали споделяш моите чувства.
И знам, че дори да не е така, аз ще продължа напред, по-силен отпреди.
Но горчивината във душата остава.
И да, знам!
Тя ще се стопи.
Но колко е дебел ледът?

Когато във мене изникне въпросът: Дали любовта ми е истинска.
Отговор няма... Просто се доверявам на чувствата си.
И знам, че те обичам - ще те преследвам, без да се натрапвам.
За да разчупя леда, обвил истината.
Но колко ли е дебел той?

И ако ми кажеш НЕ,
Ще се натъжа и мъка ще обвие душата ми, а животът ми ще стане безличен
И няма да е същото... Светът ще се промени, а сградите ще станат още по-сиви.
Но да, знам! Мъката няма да е вечна.
И тя ще се стопи.
А колко е дебел ледът?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виктор Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...