Novellas and novels

4.3 results

CO-вид 86. Фуси 🇧🇬

Видях, че от небето слизаше Ангел, който имаше ключа от бездната и голяма верига в ръката си; Той хвана дракона, древната змия, която е дявол и сатана и го върза за хиляда години; и го хвърли в бездната и го заключи и го запечата, за да не мами вече народите до свършека на хилядата години, след коет ...
1.6K

CO-вид 85.0. Горе-долу критически 🇧🇬

… – Ами това какво е?
– Кръговратна проза. Мирабела пак се опитва да оригиналничи.
– Нека. Поне част от нас сега е в полето!
– Доста незначителна част, бих казал!
– Хи-хи! ...
850

CO-вид 85. Археоптериксът 🇧🇬

Миден, наши дни
Усетила зад гърба си необичайна тишина, Мирабела спря да пише и се обърна. Пата-Кюта седеше още на табуретката, а на бамбуковата масичка пред него се белееше къс смачкана хартия с разхвърляни наоколо остатъци от моливи с полуизядени гумички. Мишоидът беше вдигнал глава към прозореца ...
737

CO-вид 84. Фениксът 🇧🇬

– Хопала, тралала, Дребосъче! – изкрещя той. – Я познай кой е най-добрият добър приятел в целия свят и отгатни защо пристига именно сега?
Астрид Линдгрен, „Карлсон, който живее на покрива“
Миден, наши дни
– Ами аз? – Мирабела погледна разстроено готвещия се да се разтвори във въздуха архангел. – Сам ...
1.4K

Первая, Белая и Всея (Глава 52) 🇷🇺

Глава 52. Завершение эпохи.
Бывает, какой-нибудь крепкий человек руками бетон крошит, из арматуры узлы скручивает, тут же надумает ещё и словом возвыситься, а крепкое слово у него не вяжется, всё в силу ушло. Его кормление – какая-нибудь война, увлекает задор дня, обстановка - почти пионерская зарни ...
1.6K

Первая, Белая и Всея (Глава 51) 🇷🇺

Глава 51 Одинокое направление.
- И когда это произойдёт? Сколько можно кочкарить!
- Что-то опять не то…
- Пусть существуют вдали от власти без прегрешений. Мы не какие ни будь угнетатели и колонизаторы, а устраняющие увещеватели соразмерной истины, приносящие добродеяния, жаждущие праведности. Нечес ...
1.5K

Вечният залез (Глава 10) 🇧🇬

Глава 10
С голям трясък, като от труп, Карл се просна на пода пред нас и не помръдна в следващите няколко часа. Беше целия омазан в кръв и пясък, с подпухнало лице и окаян вид. Тънката му, почти прозрачна кожа, беше станала по-жълта от всякога, а зениците му не отговаряха на светлина. От някъде се п ...
973 2

Первая, Белая и Всея (Глава 50) 🇷🇺

Глава 50. Установление.
Всего лишь было Начало. Было Сотворение Вселенной, стояло Старое Православие - и то путь признания Творца! Ищут, а не находят.
И всего-то нужны люди верующие в старое православие, оно везде и среди всех. Человек может жить и без веры, важен преобладающий всеобщий дух, в котор ...
1.4K

CO-вид 83. Двете пера 🇧🇬

Миден, малко преди Примирието
– И цар Пук се търкулнал и се пук… – чу се някъде откъм тавана.
Мирабела светкавично се обърна, погледна нагоре и запрати химикала си по хилещата се муцуна с два остри гризачески зъба, която вече скоропостижно се смаляваше.
Химикалът се удари в гипсовия орнамент в основ ...
807

Към безкрайното синьо на морето (епилог) 🇧🇬

XVII
Нощта се беше спуснала над тях, беше ги приела в обятията си и те сякаш усещаха облекчение, почти спокойствие за първи път от много време насам. Чуждата кола се носеше бързо, но сигурно и задминаваше неусетно гори, села и къщички, разпръснати тук-там по пътя. Емил шофираше уверено и сигурно. То ...
686

7а. Как Мичка Героичка реши газовата криза 🇧🇬

7а. Как Мичка Героичка помогна за решаването на газовата криза в България
(вмъкната глава)
Мичка се настани удобно на единичното място в микробусчето. Най-после щеше да се прибере у дома, в Хасково! Озърна се притеснено, но леля Венче не се виждаше никаква.
„И по-добре!“, си каза девойката. „На едно ...
563

Приказки от Омаг. планина – 8.Траян Разбойникът 🇧🇬

Съмна се. Слънцето, сънено още – рошаво, зачервено и босоного, изскочи иззад Бели рид и хукна нагоре по заснежения баир. И понеже не се беше добре разбудило, не гледаше къде стъпва – дали по белия, пухкав сняг, навалял за кратко през нощта, или по също толкова белите, остри камъни на траса*, дето ст ...
768 1 5

Към безкрайното синьо на морето (част 10) 🇧🇬

XV
Дъхът на лятото все още се чувстваше тук, където морето изпращаше вълните си към скалистия бряг. Сякаш не му бяха казали, че трябва да си тръгва вече, лятото упорстваше, беше уловило последните топли целувки на слънцето и ги раздаваше умолително, постлало беше цветните кърпи по мекия плясък, а се ...
918

CO-вид 82. Патов Апокалипсис 🇧🇬

Когато птичето гнездо пада от дървото, яйцата често остават невредими.
Думи на очевидец на голямото китайско земетресение в Шанси от 1556 г., който предупреждава, че след началото на земетресение, не трябва да се излиза навън, а да се остава по домовете
Хадес, наши дни
Отново губеха Света, който им ...
763

Към безкрайното синьо на морето (част 9) 🇧🇬

XIV
Загледах се през прозореца. Беше красиво, но някак самотно… Просторното поле, градът в далечината и стълбовете с жиците. Те привлякоха вниманието ми. Беше останало едно единствено врабче върху жицата. Другарчетата му са отлетели, а то си стои и сякаш просто не знае сега какво. Дали нещо го задър ...
1.6K

CO-вид 81. Примирието – 2 🇧🇬

Направи си цар Пук дворец. Нечувано нещо. Толкова бил висок дворецът, че когато от най-високата кула майсторът изтървал теслата си, тя падала шест месеца време, докле стигне земята. Учудил цар Пук света.
Ангел Каралийчев, „Зеленият петел“
Тогава усети, че страхът бавно започва да го завладява. Облег ...
1.1K 2

Към безкрайното синьо на морето (част 8) 🇧🇬

XIII
Емил дълго време гледа Лора и мълча, най-сетне глухото им купе се оживи с неговия плътен хубав глас:
– Не е ли странно как, когато искаме наистина много да кажем нещо наистина важно за нас, да го обясним, да разкажем на някой друг, така че то да достигне до него точно така, както ни се иска... ...
918

Вечният залез (Глава 9) 🇧🇬

Глава 9
От няколко дни пък, Карл се държеше странно и почти спря да се храни. Погледът му се промени и стана някак разпилян, като на безумец. Сякаш косата му беше изтъняла, също като кожата, която прозираше с един жълтеникав, болнав цвят. Той постоянно се оплакваше, че някой е пипал нещата му, че ня ...
1K

Към безкрайното синьо на морето (част 7) 🇧🇬

XII
На голяма поляна в края на града забързани хора прибираха лунапарка си – угасените светлини, спихнатите батути и разглобените влакчета тъжно очакваха да бъдат натоварени по камионите. И тук звучеше гласът на есента. Лора хвърли потиснатия си поглед към отпътуващия лунапарк, спомняйки си нещо:
Ве ...
975

8. Краят на Венера Пастърмакова – епилог 🇧🇬

Бяха се развели, а няколко месеца след това той беше починал от инфаркт*. Тя си мислеше, че е защото не е могъл да живее без нея. Какво разбира оная фукла с гримираните като на бухал очи от грижи за мъж? А той, старши научният сътрудник, докторът на философските науки Пенко Пастърмаков, така да си и ...
1.2K 1 5

7. Как Мичка Тактичка обезвреди одеската мина 🇧🇬

Следващата новина, която съобщи говорителката, беше по-разведряваща – 8 журналисти от радио „Сличкарт“, включително директорът, главният редактор и още няколко ръководни кадри, бяха избрани за общински съветници от квотата на партия „Буревестник“.
„Е, мечтата им се осъществи!“, си каза тъжно Мичка. ...
1.2K 2

Вечният залез (Глава 8) 🇧🇬

Глава 8
След поредната разходка със Зеф бях напълно изтощена. Отидохме заедно до едно малко, но много странно езеро, на около 2 часа път от базата в посока юг. Цвета на водата му беше ярко, почти неоново зелено. Предполагах, че това може да се дължи на някакви уникални за Глиез 581с микроорганизми, ...
1.1K

Към безкрайното синьо на морето (част 6) 🇧🇬

X
Маниакален вик изтръгна Лора от съня ѝ. До нея Емил се изправи, прикривайки я с тялото си, и ѝ пречеше да види какво става. Крещеше се, но все още сънена, Лора не разбираше нито дума. Нещо ставаше в купето им, а те бяха притиснати в ъгъла до прозореца. Емил прошепна нещо, но Лора не го разбра. Тя ...
1.5K

6. Как Мичка Граматичка не стана Журналистичка 🇧🇬

Мичка внимателно остави празния буркан на стълбите пред къщата за гости. Беше изяла доматите за закуска, защото от службата в хотела ù спряха четиридесетте бежански лева, а парите, с които дойде от Хасково, разчетени за една седмица, беше изхарчила за не повече и не по-малко, а точно за три (3) дни. ...
1.2K

5. Как Мичка Симпатичка срещна любовта и тутакси... 🇧🇬

5. Как Мичка Симпатичка срещна любовта и тутакси я загуби
Т ози път не тичаше по брега. И защо ли да тича? Разхождаше се бавно, почти вяло. Краката ù затъваха в хладния пясък, раницата на гърба ù беше олекнала с една резервна връзка за маратонки по-малко – беше изгубила другата по пътя към къщата за ...
589 8

Към безкрайното синьо на морето (част 5) 🇧🇬

VIII
На входа на Централна жп гара София.
- 10 часа е. Мисля, че точно сега би трябвало да влизам в часа по химия – Емил се засмя, изпълнен с почти злорадо удоволствие.
- А аз щях да карам литература. Всъщност съжалявам, че я пропускам. Наистина обичам предмета, но понякога самите часове не ми харес ...
817 1

4. Как Мичка Емпиричка алармира службите... 🇧🇬

4. Как Мичка Емпиричка алармира службите за одеската мина
„Иска ли една слаба във военно отношение страна да бъде независима, трябва да стане зависима от някоя силна страна или от някой алианс от добре и модерно въоръжени страни. Пътят към независимостта минава задължително през зависимост. Това ще ...
590 1 6

3. Как Мичка Космополитичка измисли начин за... 🇧🇬

3. Как Мичка Космополитичка измисли начин за спиране на войната в Украйна
Беше солидна руска ринда*, около 18 сантиметра в диаметър, бронзова, покрита с патина и надпис на кирилица. Мичка я изрови от пясъка и я почисти от водораслите.
Рано сутринта на плажа още ги нямаше обичайните любители на йодни ...
1.3K 1 6

Пелвая, Белая и Всея. (Глава 48) 🇷🇺

Глава 48. Свершение случая.
Прибежал запыхавшийся Огуз: - Учитель-ага, я обнаружил исторический документ мирового замысла, - литавры давно бьют, соскучились по беспристрастному знанию минувших отношений. После расслоения короткой империй гунно-ариев, готы устали от наличия пути, в родное Причерномор ...
1.7K

Вечният залез (Глава 6) 🇧🇬

Глава 6
Терънс Гуниърд Уилшър Втори. Дядо ми беше Първи. Математик, всепризнат физик, любител астроном и горд притежател на една от най-големите колекции от комикси на Земята. На Глиез определено нямам конкуренция, защото колегите са толкова скучни, че някои дори не бяха чували кой е капитан Америка ...
884 2

Към безкрайното синьо на морето (част 4) 🇧🇬

VII
Срещу Лора и Емил вървеше момче немного по-голямо от тях, на което започващата буря не направи никакво впечатление, не го притесни ни най-малко. Без чадър или качулка, то крачеше под дъжда със слушалките си и със зловещ поглед на хипнотизиран човек, в зелените му очи се беше удавило странно упор ...
969

2. Парадоксът на Мичка Стратегичка 🇧🇬

„Аз нямам всичко – сапуненият мехур на гордостта не ми принадлежи!“, казала скромно горделивката.
Из мъдростите и сентенциите на Мичка Скромнùчка
После ясното и чисто февруарско небе слезе по-ниско над развалините на магазина и внезапно избълва струя едри снежинки, който се смесиха с бавно слягащия ...
998 8

CO-вид 80. Осмата брошка – 2 🇧🇬

Функцията на Хартвиг… и цялата дясна част като че ли никога не я е имало… Кухините се получават симетрични по оста… А интегралчето изобщо не е нула! Тоест миличкото ми интегралче до такава степен не е нула, че величината му е съвсем положителна… Но каква картина, каква картина се получава! Как не го ...
1.1K

1. Законът на Мичка Оптимистичка 🇧🇬

Съседката сякаш я причакваше. Отвори със замах вратата на апартамента на долния етаж, тъкмо когато Мичка слизаше устремено по стълбите.
Не че бързаше кой знае колко, но такава си беше тя – експанзивна. Правеше всичко с желание и ентусиазъм. И с непресекващ оптимизъм. Вярваше безрезервно в положителн ...
578 1 10

Черна земя без вода 🇧🇬

Юли, 2021
Кемал, Емил, Мустафа и Денис в абсолютно никакъв случай не бяха приятели. Не се мразеха в червата, макар че често се кълняха един друг, ама и на четиримата беше пределно ясно, че познанството им продължаваше да съществува единствено благодарение на празните бутилки каменярка, които заебава ...
1.2K 1 3

Към безкрайното синьо на морето (част 3) 🇧🇬

V
Заглеждали ли сте се някога в трескавия живот на града, заслушвали ли сте се в този ритъм от шум на коли, забързани стъпки и толкова много гласове? Посядаш си ей така някъде, попиваш енергията на града и скоро идва моментът, в който сякаш бързината се забавя, всяко едно движение става монотонно, п ...
1.2K

Към безкрайното синьо на морето (част 2) 🇧🇬

III
Винаги е приятно да усещаш самото движение, да наблюдаваш сменящите се картини през прозореца на автобуса и така да се изпълниш целия със сладкото чувство за път. Лора и Емил, седнали един до друг в автобуса за София, споделят тези мои мисли. След игра на камък-ножица-хартия Емил си беше извоюва ...
982

CO-вид 80. Осмата брошка – 1 🇧🇬

Клан, клан, недоклан! Зъбите ми като тесли, рогата ми като игли. Дето стисна, месо късам! Дето бодна, кръв проливам!
Ран Босилек, „Клан-недоклан“
Разговор между Критиците дяволоид и ангел:
– И какво сега, ще пишем ли за Хитлер?
– Не може, на Мирабела ù е забранено. ...
1K

Первая, Белая, и Всея. (Глава 47) 🇷🇺

Глава 47. Смиренные суждения
- Учитель, сколько можно блуждать по этим закоулкам, площадям и залам времени. Мы уже укрепились знаниями, не пора ли воздвигнуть на высоту обрыва наши волнения и выходить на откровения, а то устали от внимания бесполезности, куда ни глянь везде уклонения, обыкновенный о ...
1.6K

Към безкрайното синьо на морето (част 1) 🇧🇬

I
Беше свежо септемврийско утро, обещаващо слънчев ден. Нежните розови облачета бавно се разхождаха по небето, докато градът сънено отваряше очи. Лекият полъх на вятъра, далечната песен на птици, примесена със запалването на стара кола, постепенното светване на все повече и повече прозорчета от пане ...
1.7K 1