5 min reading
Юли, 2021
Кемал, Емил, Мустафа и Денис в абсолютно никакъв случай не бяха приятели. Не се мразеха в червата, макар че често се кълняха един друг, ама и на четиримата беше пределно ясно, че познанството им продължаваше да съществува единствено благодарение на празните бутилки каменярка, които заебаваха до главата на Змията всяка петък и събота вечер от три години насам. Змията, както всички наричаха всъщност безформената купчина камъни на Джемильова могила, бе известна с това, че младите се напиваха до припадък на същото място на което някога родителите им са напирали да си събират хора на сватбите. Всъщност нямаше голяма разлика, като се замисли човек, изключвайки липсата на гелина и тъпани. Бяха минали двайсет години от последната сватба тук, и както се виждаше нямаше да има друга дори в следващите двеста и двайсет. И причината за това бе напълно разбираема - никой не би искал да се обрече на вечност, докато под петите му скърцат бирени бутилки, опаковки от кондоми и звуците от писъци ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up