Приветствам VladimirRuykov (Vladimir ruykov) в нашите среди и го поздравявам с първата му победа в поетично предизвикателство! Пожелавам му още много грамоти и лично щастие!
Няма да протакам нещата, ето какво ми написа самият той:
Скъпи творци, Живеем в свят, който непрекъснато ни предлага готови калъпи. От детството, през юношеството, до зрелите години – около нас винаги има някой, който знае какви „трябва“ да бъдем, как да изглеждаме, как да мислим и дори как да обичаме. Често, в стремежа си да бъдем приети, обличаме чужди маски и заживяваме в сянката на чуждите сценарии. Но поезията не търпи окови. Тя е територия на абсолютната свобода. Каня ви да свалите маските и да споделите своите най-смели истини на тема: „Сянката на чуждите очаквания“.
Очаквам от вас да разгърнете въображението си в няколко посоки: ▪ Бунтът срещу калъпа: Излейте в стихове умората от това да отговаряте на чужди стандарти (на родители, общество, критици или партньори). ▪ Цената на компромиса: Разкажете за моментите, в които сте предали себе си, за да угодите на някой друг, и за горчивината, която остава след това. ▪ Смелостта да бъдеш себе си: Възпейте мига на освобождението – когато стъпкваш чуждите очаквания, излизаш от сянката и заставаш гордо под собственото си слънце.
Дерзайте и успех!
Общи условия за Конкурсите:
Произведенията не трябва да са публикувани досега в сайта.
Произведенията трябва да отговарят на общите изисквания в правилника на сайта, като първо се одобряват от редактор, който ги публикува, както всяка стандартна творба.
Конкурсът се създава от организатор, който отговаря за популяризирането му и спазване на реда. Организаторът има право да декласира произведение, ако то не отговаря на изискванията на конкурса. Декласираното произведение остава публикувано в съответната категория в сайта, но извън конкурса.
След крайното класиране, победителят се награждава с почетна грамота. Победител се излъчва при минимум пет участника в конкурса. Основният критерий е класирането, но екипът ни си запазва правото за определяне на победител, както и за неиздаване на грамота при ниско качество на произведенията.
Във люлката на чуждите мечтания
ме люлееха невидими ръце,
а вместо песен - тихи обещания
отекваха край моето сърце.
Като дърво, подрязано до форма, ...
И рязаха, и шиха. Чупиха игли.
И вечно бях от съвършенството далече
и знаех си, че планът техен е обречен.
Усмихвах се: – Щом трябва даже не боли.
Ще бъдеш като всички... Вятър и лъжи. ...
Не можеш ли да бъдеш пищна роза,
бъди мак скромен полски, но такъв,
че ветровете своя път да спрат,
пред мака ален да се поклонят.
Не можеш ли да бъдеш връх висок, ...
Тежат ни неизречените мисли,
тегнат необмислени слова.
Изцапани с кал, душите чисти
стигмират с черен белег същността.
И този белег стяга като примка ...
Душата ми – замесена от мекото тесто –
бодеше като трънче на нормите окото.
Аз в края съм на пътя, летя като листо
с безгрижие повело на дните си хорото.
Напивах се с илюзии от въздуха пиян, ...
Мнението ми няма стойност –
С години съм неодушевен предмет.
Хиените ме дебнат в готовност –
На глупава ми лепват етикет.
От дете отнасям всички негативи- ...
Все искаха от мен да съм послушен,
за саможертва винаги готов.
Признавам си – дошло ми е до гуша
очакването на живота нов.
И не че на съдбата се опълчих – ...
Животът ми – несресана мъгла –
простира върху мене мръсни дрипи
от ненаситни облачни вълма
с очаквания – докато пресипна.
Удавеният изгрев става блед, ...
Вълчицата в гората е обречена-
ако е сама от подкрепа има нужда-
Ала ако в овча кожа е облечена-
Тя в глутницата сред своите е чужда.
Душата ѝ от болката се превива ...
Наслушах се на страдащи, измъчени "души"
оплакващи горещо своята неволя
че те наивни и добри били
и оковани по земята трябвало да бродят
макар че тъй неистово им се лети... ...
Със зверове живеех във балкана,
лекувах там човешките си рани,
но спомени от ада на зандана,
долитаха кат гарвани и врани.
Години сред злодеи бях затворен, ...
Взех си беля на продраната шапка,
дето ми варди главата,
че ти допълних последната капка
в чаша, с простъпки налята.
Пустия нрав на полвинката моя, ...
Най-шумните битки не раждат свобода.
Понякога тя пристига без фанфари
като прашинка светлина,
която отказва да стане сянка.
Светът е майстор на еднаквите лица. ...
Буфер съм през целия си живот —
Винаги съм в разгара на спора.
Свикнах да работя на автопилот —
Перманентно съм капнала от умора.
Летя като паднало есенно листо — ...
Под сводовете властваше безимен закон,
а четири кумири пазеха мълчание;
и всеки млад човек привеждаше поклон,
приел за своя участ чуждото предание.
Тъй Уелтън ваеше покорната съдба ...
Любими, разкажи ми за снощи!
Беше ли нежен, в обичта разтопен?
Чувстваш ли нейния дъх по челото си още
и поглеждаш ли в спомена развълнуван, смутен?
Разкажи за очите й и косите не мои, ...
От мен очаквате да правя чудеса,
(отдавна чакахте месията пореден)
проблемите ви примитивни да реша,
от вас самите да съм по-полезен...
С магичните си схеми да разкрия ...
Под моето слънце не нося маски.
Не моля света да ме прави друг.
В очите ми светят мечти без страхове,
а вярата шепне: „Продължавай напред.“
Под моето слънце съм буря и нежност, ...
В сянката на чуждите очаквания живях,
преди да прогледна като новородено коте
и гласа си свой да чуя аз копнях,
всичко исках да подложа на съмнение.
Гордея се, че стана бързо. ...
Не се сърдете на различните...
те са като вас, но скромни...
Тихи, като брис на летен облак.
Донесъл лято и любов.
Не ги винете... за нашите несгоди!? ...
Зачудих се какво първо впечатление оставям у хората.
Попитах за мнението им. Не се очаровах.
После потърсих в Google „що е то първо впечатление“.
Вместо отговор получих съвети:
„10 начина да направиш отлично първо впечатление.“ ...
Аз вървя през дъжд – силен, пороен.
Аз вървя без чадър, дъждобран.
Аз вървя умерен, спокоен.
Аз вървя във мен си събран.
През мокрите улици градски ...
Пет десетилетия живях,
във сянката на чуждите стандарти.
Очакванията бяха мой мираж,
но в бездната със тях се озовах.
Със зависимост към чуждите стандарти, ...
Години наред бях просто плат в ръцете на чужди шивачи,
които с нишка от очаквания безмълвно крояха моето мълчание.
Изрязваха от мен онези парчета, които им се струваха твърде остри,
пристягаха шевовете, за да вляза точно в мярката на техните стандарти.
Навличаха ме в чужди рокли, шити по сценарии за ...
Сред шум от думи и чужди мечти,
аз търся пътя към своите следи.
Не искам маска, не искам лице,
което крие истинско сърце.
Ще падам може би хиляди пъти, ...
Ушиха ми дрехи от чужди думи,
обувки от очаквания – тесни.
Стъпвах тихо, по котешки, безшумно,
да не смутя на никого прогреса.
„Така се прави! Бъди кротка! Умна!“ – ...
Не очакваше да си тръгна, нали?
Да се хвърля от тези високи скали?
Сама да си сложа прободни рани?
Сама да се предам на черни врани?
Вярваше, че си ме хванал здраво, ...
Изключително интересно задание!👍 При това – поднесено с възможности за разработка като бунт, като компромис и цената, която плащаме за него, жертвайки себе си. На мен най-много ми допада смелото решение да отстояваш личното си виждане за живота и да се ръководиш от своята ценностна система. Поздравявам те за избора на тема, Владимир!🙏 Очаквам отново силно авторско присъствие и различни гледни точки, облечени в искрена и завладяваща Поезия!🥰