* * *
1 min reading
…Тъннн… ще бъде 7 часа, 13 минути и 1 секунда…Тъннн… ще бъде 7 часа, 13 минути и 2 секунди…Тъннн… ще бъде 7 часа, 13 минути и 3 секунди…
Хм, чудя се дали този глас ще спре да отброява времето така монотонно. Само ще бъде, ще бъде… а откъде е толкова сигурен ча ще бъде? Е, никой не знае, както и да е. Едно е сигурно наистина е 7 часа, 13 минути и 3 секунди. Ден като всеки друг. Отваряш очи и всичките ти мечти избледняват. Ти отново си в твоята стая, в твоето легло, същото каквото е било и вчера. И отново ставаш, оправяш се и без да отделиш дори секунда да се огледаш наоколо, се втурваш с бясна скорост в напрегнатия делник. И все си казваш нищо, утре ще е различно, но то не е. Същите места, същите хора. Да това е твоя живот – същия, ТВОЯ. Имам чуството, че времето е спряло на 7 часа, 13 минути и 3 секунди. Но онзи глас ще продължи да отброява…значи нещо ще се промени. Но аз не долавям разликата, по какво да позная че времето продължава да тече, като всичко си е същото? Ама разбира се! Това е отговора! Трябва да търсим различието, промяната… И ето отново е 7 часа, 13 минути и 3 секунди. Не, не е ден като всеки друг. Сега е ДНЕС, един много специален ден. Ти не си отново в твоята стая, ти си в твоята стая ДНЕС, не си в твоето легло, а в твоето легло ДНЕС. Именно ДНЕС. Един много по-велик ден от вчера, а утре ще е още по- специален. И когато отново срещнеш същите хора, си спомни че те само привидно са същите, защото те са твоите познати ДНЕС и никога повече няма да бъдат такива. Затова се радвай на всичко около себе си, поспри се поне за секунда, защото изпускаш много, защото никога вече няма да е ДНЕС – 7 часа, 13 минути и 3 секунди.
…Тъннн…ще бъде 7 часа, 13 минути и 4 секунди…Тъннн…ще бъде 7 часа, 13 минути и 5 секунди…Тъннн…
Хм, чудя се дали този глас ще спре да отброява времето така монотонно. Само ще бъде, ще бъде… а откъде е толкова сигурен ча ще бъде? Е, никой не знае, както и да е. Едно е сигурно наистина е 7 часа, 13 минути и 3 секунди. Ден като всеки друг. Отваряш очи и всичките ти мечти избледняват. Ти отново си в твоята стая, в твоето легло, същото каквото е било и вчера. И отново ставаш, оправяш се и без да отделиш дори секунда да се огледаш наоколо, се втурваш с бясна скорост в напрегнатия делник. И все си казваш нищо, утре ще е различно, но то не е. Същите места, същите хора. Да това е твоя живот – същия, ТВОЯ. Имам чуството, че времето е спряло на 7 часа, 13 минути и 3 секунди. Но онзи глас ще продължи да отброява…значи нещо ще се промени. Но аз не долавям разликата, по какво да позная че времето продължава да тече, като всичко си е същото? Ама разбира се! Това е отговора! Трябва да търсим различието, промяната… И ето отново е 7 часа, 13 минути и 3 секунди. Не, не е ден като всеки друг. Сега е ДНЕС, един много специален ден. Ти не си отново в твоята стая, ти си в твоята стая ДНЕС, не си в твоето легло, а в твоето легло ДНЕС. Именно ДНЕС. Един много по-велик ден от вчера, а утре ще е още по- специален. И когато отново срещнеш същите хора, си спомни че те само привидно са същите, защото те са твоите познати ДНЕС и никога повече няма да бъдат такива. Затова се радвай на всичко около себе си, поспри се поне за секунда, защото изпускаш много, защото никога вече няма да е ДНЕС – 7 часа, 13 минути и 3 секунди.
…Тъннн…ще бъде 7 часа, 13 минути и 4 секунди…Тъннн…ще бъде 7 часа, 13 минути и 5 секунди…Тъннн…
© По Вал All rights reserved.
Браво!
