ОТМЪЩЕНИЕ

Последната капка кръв изтече...

Последната капка любов също...

А сега... е време за отмъщение...

За всяка една моя сълза ще заплащаш със сто.

За всяка моя тъга ще плащаш със скръб.

Усните ми, които те галеха нежно, ще те кълнат.

Очите ми, които те гледаха влюбено, ще те преследват и пронизват ден и нощ.

Ръцето ми, които те галеха неуморно, ще те дърпат към бездънна пропаст.

Ще се чудиш какво става...

Ще бягаш, както бягах аз от другите мъже.

Ще се криеш, както се крих аз от тяхната любов.

Ще плачеш, както плаках аз за теб, но с кървави следи от сълзите.

Ще губиш бавно размума си...

Бавно... неусетно... мъчително,

докато един ден не направиш това, което направих аз заради теб...

Ще падне нощ.... луната ще се появи.

И вместо на небето да блещукат милиони звезди, то ще се покрие с черна пелена...

Ще завали!!!! Но не нежен вечерен дъжд, а дъжд от ситен прах.

А ти... ще си сам със себе си.

Ще вземеш ножа от най-студената стомана и ще го прекараш през вените си.

Ще искаш да избягаш от живота.

Кръвта си ще изгубиш бавно и мъчитено - също както аз изгубих любовта ти.

Последната си глътка въздух ще поемеш трудно - също както живях аз без теб.

Съзнанието ти ще избяга изведнъж, както избяга ти от мен.

Пулсът ти ще бие бавно, докато се изгуби в тишината.

Но... очите ти ще останат отворени, също както бе отворена вратата на моя дом и на сърцето ми за теб!!!!

На сутринта... каква красива утрин!

С блестящо слънце и чисто синьо небе ще те намерят ледено студен - като мойте чувства.

Някой може би за теб ще страда, някой, непострадал от твоята измама, но... едва ли...

Около теб ще има море от кръв. Я! Колко много прилича на морето от сълзи, които изплаках.

А... аз ще съм там, до теб, без никой да ме вижда.

Прозрачна - без красивите очи и гъстите коси.

Но ще съм щастлива: за себе си ще съм отмъстила!