20.02.2020. г.
Още снощи, като преброих и хилядната овца, и ми стана ясно, че няма да заспя лесно... се сетих, че следващият ден е със знакова дата. А на знаковите дати всеобщото очакване е да се случи нещо небивало, невиждано и нечувано... И те така... отдадох се на мечти и предположения, какво, аджиба, може да се случи - нещо прекрасно лично на мен и на всички българи в по-широк мащаб.
Най-близко до ума ми дойде отдавна лелеяната мечта, че на другия ден жена ми ще стане преди мен, ще направи кафе, ще изпържи мекици... а знайно е, че когато се прави кафе и се пържат мекици, миризмата изпълва цялата къща, минавайки под вратите, през стените дори... и аз ще се събудя, защото е невъзможно нормален човек да не се събуди... и ще скоча от леглото, и ще нахлуя в кухнята, а там... Ех!... Както се казва - дай, Боже, всекиму!
После си казах, стига с тези егоистични мечти!, дай да видим какво хубаво може да се случи на повече хора – на държавата, например. И тогава си представих следното: Нинова криволичи между сергиите на женския пазар в София - поглежда тук, поглежда там… Срещу нея се показва Радев с Десислава под ръка и правят почти същото като нея - оглеждат, опипват, пазарят се… Отнякъде се показва и Бойко с пазарска торба в ръцете - явно вече е пазарувал и си е тръгнал, защото хич и не поглежда сергиите, ами върви право и целеустремено, въпреки обичайното струпване на хора тук.
Писано било да се срещнат… Усмивки грейват на лицата им, женски възклицания, бодри мъжки приветствия… Корнелия се втурва да прегърне Бойко, но това хич не ѝ е по силите. Помагат ѝ Румен и Десислава, и тримата с общи усилия успяват да го обгърнат в пълния смисъл на думата. Бойко, разтърсен до дъното на душата си, примигва често, често и … изведнъж две сълзи се отронват от очите му и се търкулват по небръснатите му от поне три дни бузи…
На това място съм заспал, защото не помня нищо повече. Но се събудих с бодро чувство, че предстоят само хубави неща в държавата и в частност на мен. Усмивка цъфтеше на лицето ми – явно съм изпаднал в дълбоко умиление, заспивайки. И тъкмо, докато отново минаваха в съзнанието ми снощните картини, до мен и около мен се завъртя ухание на кафе и пържени мекици! Отначало едва, едва се усещаше, но постепенно набра сили и като есенна мъгла изпълни гърдите ми, цялата стая… Ароматът нахлуваше по незнайни пътища – под вратата… през стените дори!
… Телевизорът все още не съм пускал и не знам дали са се срещнали на Женския пазар нашите първи мъже и жени. Няма как да не съобщят по новините! Но едва е обяд сега и има време. Сигурен съм, че ще се случи, както на мен тази сутрин! На 20.02.2020 г. се случват необикновени, невиждани и нечувани събития!
© Кирил Тенджов All rights reserved.